България и европейските дебати

Докато слушах експертите от министерството на външните работи и софийския университет и техния анализ на проблемите, пред които са изправени европейските институции; докато слушах въпросите на аудиторията, се питах готови ли сме да мислим за Европа като за общност, към която принадлежим? или все още възприемаме съюза от дистанцията на очакваното пълноправно членство? Т.е. като външно тяло на Съюза. Как се възприема апела на четирима от членовете на Международната комисия за Балканите към правителствените ръководители на страните-членки на Европейския съюз за потребността от ясна перспектива за присъединяване на страните от Западните Балкани? Можем ли да проявим чувствителност към съдбата на нашите съседи, които – поради кризата настъпила с отхвърлянето на Договора за създаване на Конституция за Европа – ще бъдат поставени в доста по-трудни условия от нашите и това вероятно ще отложи с десетилетие началото на техните преговори със Съюза.

Даваме ли си сметка – именно сега, именно днес, че ако направим и най-малката грешна стъпка, ще позволим на противниците на разширяването да отложат нашето членство – като начало – с една година… даваме ли си сметка, че всичко, което ще се случва от тук нататък в Брюксел, ще трябва да бъде старателно обяснявано на европейските граждани. Видяхме че част от тях (французите и холандците) за да накажат своите собствени политически елити, предпочетоха да санкционират най-смелия европейски проект от няколко столетия. Много е вероятно, същите политически елити да изберат животоспасяваща стратегия, която отговаря преди всичко на електоралните им интереси и да отложат приемането на България и Румъния, за да имат силен аргумент в подкрепа на твърдението, че нищо не е предрешено и те се вслушват във волята на своите избиратели.

Какво ще стане по-нататък днес е трудно да бъде предвидено…

В своето писмо до правителствените ръководители на страните-членки на ЕС бившите премиери на Италия, Белгия и Швеция, както и бившият президент на Германия написаха преди десет дни следното: « напомняме, че над 20 милиона жители на Европа, които все още обаче не са граждани на нашия Съюз, гледат на нас като на пътеводна светлина за своето бъдеще и бъдещето на техните деца. Те се питат дали Европа не е изоставила историческата си мисия да консолидира разделения преди около 60 години континент. Те се питат дали ще бъдат част от Европа или ще са политически «ничия земя мразена от съседите си».

Подобни страхове в България няма. Подобен поглед към опасенията на съседите – също.

Цялата тази мозайка от вероятности снощи бе в центъра на вниманието на една по-скоро скромна аудитория. Повечето от присъстващите имаха професионален интерес да обсъждат тези теми. В медиите обаче този дебат със сигурност няма да заеме централно място. Особено когато общественото внимание все още е приковано от неочаквания изборен резултат.

Именно това обстоятелство обаче би трябвало да е катализатор на политическата активност. Защото всяко отлагане от тук нататък увеличава както изискванията, така и рисковете пред страната. Последната отсечка към вратата на Европа може да се окаже едно от най-трудните за нас. Защото вместо да бъде част от решението, България има всички шансове да стане част от проблема на разширяваща се Европа. Оставайки все така непредвидима в края на прехода, както бе и в началото.