България и Европейският съюз - Дискусия с български студенти във Виена

Каква роля може да играе България в присъединяването на останалите Бълкански страни към Европейския съюз? Какво е мястото на България в общата европейска енергийна политика? Възможни ли са бунтове в България по подобие на неотдавнашните събития в Унгария?

Това бяха само част от въпросите на публиката – предимно български студенти, които се събраха в Българския културен институт във Виена на конференция, озаглавена “България в Европейския съюз”.

Форумът се състоя по инициатива на Организацията на българските студенти в Австрия, КИТ. Целта? Да се даде възможност предимно на младите българи, живеещи в Австрия, да получат отговор на своите въпроси около членството на България в Европейския съюз.

Въпроса за ролята на България в присъединяването към Евросъюза на страните от така наречените Западни Балкани, зададе всъщност австрийски студент. Отговори му българският посланик в Австрия, Ради Найденов:

“Това са непосредствените ни съседи. Освен това, най-кратките пътища, които ни свързват с Централна Европа, минават именно през тези страни. С повечето от Балканските страни, България има подписани споразумения за подкрепа по пътя им към Европейския съюз. Всъщност, сред българските политически партии почти няма съмнение, че единствената перспектива, и за нашите съседи, е пътят към Европейския съюз и принадлежността към този Съюз.”

За това, дали в България могат да се очакват анти-правителствени протести, подобни на тези в Унгария от миналата есен и средата на март тази година, ръководителят на представителството на Европейската комисия в Австрия, Карл Дутлик, отговори така:

“Вече споменах че би могло да се очаква някакво раздвижване и в България. Дали то ще е толкова бурно, колкото в Унгария? Остава само да се надяваме, че това няма да е така.”

Посланик Ради Найденов добави:

“Изхождайки от манталитета на българите, трудно ми е да си представя подобно развитие на нещата. Ние не сме имали нищо подобно на събитията в Унгария от 1956 или в Чехия от 1968 година. От друга страна, човек трябва да си взема поука от опита на своите партньори и да си прави изводи за последиците.”

За да бъде пътят й в Европейския съюз по-гладък, България трябва да се поучи от успехите и неуспехите на по-старите страни-членки, посъветва Карл Дутлик:

“Особено важно, за страни като България, е да се поучат от примера на Ирландия. Средствата от структурните фондове и други помощи да се използват разумно. Не да се бетонират тези средства или да се вграждат в някакви други престижни проекти, а да се инвестират в софтуер, в човешките ресурси.”

Първите въпроси на участницита в конференцията “България в Европейския съюз” дойдоха свенливо, от задните редове на препълнената зала в Българския култерен институт във Виена. Скоро обаче студентите набраха кураж и питанията им заваляха от всички краища на залата – ясно свидетелство за живия интерес на младите българи към Европейския съюз и мястото на България в него.