България и комунистическото минало

� Еми Барух

Въпреки че в публичното пространство се чуха някакви реплики от дясно на ляво и отляво на дясно, те останаха като отглас на локалната актуална политическа конюнктура и по никакъв начин не бяха препратка към същността на дебата, породен от тази тема в парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

А той постави няколко интересни въпроса, които откроиха различията между отделните фракции. Единият от тях се отнасяше до разделянето на комунистическата идеология като такава и политическата практика на режимите, които я прилагаха с несъществени различия в съветския блок. Самата идеология не беше осъдена, макар че това породи разгорещени спорове в пленарната зала. Особено чувствителна се оказа темата, свързана с мястото на антифашистите, тъй като някои от изказвалите се поставиха знак на равенство между тях и апаратчиците, провеждали комунистическата линия през всичките десетилетия на двуполюсната система.

По време на дебатите се чуха мнения, че приемането на тази резолюция ще накърни достойнството и заслуженото място, което се полага на хората, воювали срещу нацизма и националсоциализма; както и опасения че – поради формулировките за (цитирам:) «сходството на престъпленията» - текстът поставя знак на равенство между фашизма и комунизма, въпреки че внимателният прочит на резолюцията не води до такива заключения.

Според публикувани аналитични текстове на историци редакцията и препоръките на този текст биха могли да са доста по-прецизни – Никола Верт от страниците на френския всекидневник Льо Монд, се спира на няколко неточности и грешки: например - в дългия списък на депортираните по времето на Сталин съветски народи, корейските малцинства, които са първите потърпевши, са пропуснати. Отбелязано е, че все още архивите на бившите комунистически страни не са достъпни за изследователите, макар техните днешни лидери да твърдят обратното.

Казано накратко – става ясно, че тази тема все още бива анализирана и дебатирана през напластявания от идеологически, сантиментален или политически характер. Научният прочит и трезвите преценки – дори в парламентарната асамблея на Съвета на Европа – въпреки приетата резолюция – се отлагат за по-нататък. Да се надяваме, че този недефиниран времеви отрязък ще е достатъчен, за да може и България да прочете спокойно своето минало.