България и НАТО – равнометка на едногодишното членство

Почти 15 години изминаха от 23 юни 1990 г, когато малко известният тогава депутат от СДС във Великото народно събрание Соломон Паси смрази комунистическите “народни” представители с немислимата дотогава идея България да се присъедини към Североатлантическия договор. След по- малко от месец, на 13 юли 1990-та. с декларация на Министерството на външните работи страната прие поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО. Седем години по-късно, в началото на 1997 година тогавашния президент Петър Стоянов посети Главната квартира на Алианса в Брюксел и изрази пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз. На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага през ноември 2002-ра беше решено България, заедно с други 6 страни-кандидатки, да бъде поканена на разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз; а на 29 март 2004 г. България стана пълноправен член на НАТО - министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчи във Вашингтон ратифицирания закон за присъединяване на страната към Организацията на Северноатлантическия договор.

Какво спечели България от членството си в Алианса?

С влизането в семейството на “най-богатите и мощни” страни в света, страната си осигури възможно най-висока степен на сигурност в днешния все още несигурен свят. България повиши своя авторитет в международната общност и придоби повече възможности да отстоява националните си интереси. Пълноправното участие в различните структури и комитети на Алианса определи ролята на страната при вземането на решения, които засягат въпроси както на найната сигурност, така и на региона. Освен възможно най-добрата гаранция за националната сигурност, членството в Алианса се оказа средство за изграждането на модерни и надеждни въоръжени сили, както и сериозен аргумент за разполагането на съюзнически военни бази на българска територия. Членството в НАТО подействува като силен катализатор на успешния процес по влизането на страната в ЕС. Според данни на официалната статистика, чуждите инвестиции в България през 2004 година са възлезли на сумата от инвестициите през предишните две години основно благодарение на членството в Алианса. По програмите за съвместно финансираната инфраструктура и оборудване за сигурност страната предстои да получи съществена подкрепа за модернизацията и изграждането на обекти и съоръжения като летища, системи за комуникации и информация, радари, навигационни системи и други.

Тези безспорни плюсове от членството в НАТО се отчитат и подкрепят от всички политически сили в страната, дори от БСП. Но въпреки това критиките към реформите в отбранителната сфера да са многобройни.

Дясната опозиция смята, че страната има сериозни

проблеми с професионалната армия. България е

единствената членка, която отлага професионализацията за 2010

година, като дори една Румъния ще направи това до 2007-ма, а при

останалите новоприети членки професионализацията приключва

тази година, посочват сините. Червените твърдят, че страната още не е в състояние да планира по модела на НАТО онова, което трябва да прави по отношение на сигурността и на въоръжените сили. Съществуват все още “непланирани” изхвърляния от страна на управляващите, защото НАТО “не искала от нас да се въоръжаваме бясно за сметка на социалната и финансовата стабилност на страната” твърди левицата.

Според крайната десница изминалата година на членство е демонстрирала “пропастта” между политически вярното поведение

на България като член на НАТО от една страна и от друга-

изоставането и блокирането на реалните реформи, които

предопределят фактическата интеграция в

областта на отбраната. Започна превъоръжаване на въоръжените сили, което не беше подчинено на стратегия за сигурност, на произтичаща от нея военна стратегия и на приет в контекста на тези документи план

за модернизация и преустройство на целия сектор за сигурност, в

частност на въоръжените сили, твърдят те, и обвиняват, че се е преминало към непрозрачни и с висок корупционен потенциал сделки, които не са обосновани от гледна точка на това дали са приоритетни за националната сигурност или за изпълнението на съюзническите ангажименти.

Така или иначе, година след присъединяването на страната към НАТО общото мнение е , че е постигнат сериозен стратегически успех, с който обществото може да се гордее. Членството в Алианса е повод за национално самочувствие, защото е плод на собствените

усилия на политическата класа, носи много нови възможности и показва, че страната върви в правилната посока.

Впрочем този факт, както и успешното приключване на процеса за интегрирането на страната в ЕС, ще бъдат и основните аргументи на управляващите в започналата предизборна надпревара. Дали те ще им донесат успех или левицата ще успее да се възползува от тези постижения в своя полза, предстои да се разбере през юни.