България и Румъния на прага на ЕС

Занемарени домове за деца, остарели ядрени реактори, съмнителни тайни агенти и корумпирани служители: когато България и Румъния се присъединят към Европейския съюз, клишетата и предразсъдъците ще се актуализират отново. Наистина - и в Букурещ, и в София не всичко се е променило след настъпването на демокрацията, но – от друга страна – постигнатият напредък е удивителен.

Големите контрасти в двете държави, обаче, създават сериозни трудности за съставянето на балансирана оценка. И Европейската комисия полага усилия в това отношение, което се вижда от последните доклади за напредъка: Румъния и България ще влезат едновременно в ЕС.

От гледна точка на Брюксел България дълго време водеше, т.е. бе по-добре подготвена от Румъния за присъединяването. Но през последната година – година и половина съотношението се преобърна – и сега по-напред е Румъния. Което може би е свързано със смяната на правителството в Букурещ, но това би било трудно за доказване. Експертите на ЕС забелязаха твърде късно, че организираната престъпност в България не е периферно явление. В межудособиците между различните групировки през последните пет години бяха убити около 150 престъпници – нерядко на обществени места. Организираната престъпност не се ограничава в наркотърговията и производството на фалшиви евробанкноти, тя е все още много активна и в легалния икономически живот.

Това, което буди още по-големи опасения е следното: на правосъдието и до момента не му се е отдало да осъди високопоставени представители на мафията. В това отношение България е още в началото - важните конституционни промени бяха утвърдени едва току-що: министерството на правосъдието получава повече правомощия, прокуратурата вече няма да може да действа само по свое усмотрение, имунитетът на депутатите се ограничава. Но ще мине известно време, докато тези реформи дадат реално отражение по улиците на София и Пловдив. Само присъединяването към ЕС би могло да доведе до решителна промяна в старите структури – такова е убеждението на мнозина българи. По подобен начин мислят и много румънци.

Европейският съюз пое огромна отговорност, която сега трябва да оправдае. Случаят с Румъния не е по-лек от българския: сенките на миналото не са се изгубили. В обществената администрация, в полицията, но също така – и в прокуратурата, и в съдопроизводството реформите се придвижват едва-едва. Корупцията е широко разпространена. Въпреки това Румъния разчита през тази година чуждестранните инвестиции да достигнат към 8 млрд евро.

И от гледна точка на германската икономика мрачната диктаторска държава отдавна се е превърнала в държава на шансовете. С право – европейската политика на изисквания и поощрения дава отражение. И това не е в интерес на тези, които имат много да губят и отбраняват яростно своите собствености. На на последно място именно този подход допринесе за нарастването на популярността на Европейския съюз сред българите и румънците.

Брюксел не трябва да проиграва това доверие. Споразуменията трябва да се спазват. Присъединителните договори са подписани отдавна. Много фактори говорят в полза на това, че България и Румъния ще бъдат приети в Общността още през 2007-ма, а не през 2008-ма. Брюксел е изправена пред много сериозна задача, като и за двете страни си струва да приемат предизвикателствата.