България и Румъния, нежеланите деца на ЕС?

С приема на двете страни се изпълнява едно обещание, дадено през 90-те години; по този начин от гледна точка на Брюксел приключва процесът на “обединение на Европа” след разрушаването на Желязната завеса. Историческото значение на тази стъпка е огромно – но това не вълнува повече гражданите на Европа. Днес на дневен ред стоят други проблеми, например грижата за благосъстоянието и социалната сигурност, които мнозина смятат, че биват застрашени от прилива на евтина работна ръка от Изтока.

По отношение на България и Румъния нещата се утежняват още повече от това, че дори застъпниците за приема на двете страни не успяха да разсеят съмненията в тяхната готовност. Условията и ограниченията, които са временно в сила или може да бъдат наложени на София и Букурещ, са без прецедент в историята на ЕС. Става дума за недостатъци не само в земеделието, става дума и за въздушната и правовата сигурност. Българското гражданско въздухоплаване има не просто малко, но и твърде малко квалифицирани служители и затова не можа да даде достоверни данни за годността на българските пътнически самолети. Вследствие на това Европейската комисия изключи временно българските въздушни компании от общия въздушен пазар. Нищо чудно след няколко седмици отделни самолети или превозвачи да бъдат включени дори в черния списък.

Сериозните възражения по адрес на правосъдието и сигурността в България и Румъния намериха отражение в декларацията на германския Бундестаг от края на октомври, в която се отправя призив към правителството Меркел да се застъпи за въвеждането на защитни клаузи още от 1 януари. Това не стана, но под германски натиск Еврокомисията се съгласи в края на март да докладва отново по тези въпроси.

Ако тогава също не бъдат констатирани достатъчно подобрения, тогава може да бъдат замразени някои форми на сътрудничеството със София и Букурещ в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Това би бил един нежелателен прецедент, в пълно противоречие с усилията за сплотеност тъкмо в области като борбата против тероризлма и организираната престъпност.

Теоретически ЕС имаше възможност да отложи приема на двете страни с една година. Но Брюксел изглежда гледаше колкото се може по-бързо да прибере реколтата, защото не искаше да рискува нова буря, подобна на отхвърлянето на конституционния договор от французи и холандци. Аргументът, че специално в случая с България се подхожда със снизхождение, защото София се стараела много, изглежда още по-неубедителен, тъй като в същото време се обещава, че в бъдеще обаче щяло да се действа според правилата.

Всъщност онова, което помогна най-много на България и Румъния е, че те са наистина от стратегическо значение с разположението си на Черно море, но още повече фактът, че със своята големина и икономически потенциал те не представляват сериозна заплаха за съществуващото разпределение на силите в общността. Въпреки това някои страни-членки решиха да въведат временни ограничения за търсещите работа. Фактът, че дори Англия и Ирландия, които се отказаха от подобни мерки при разширението през 2004 и впоследствие констатираха благоприятния ефект за своята икономика, сега също издигнаха временни бариери – този факт показва повече от всичко друго колко малко добре дошли са новите жители на европейския дом.