1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България и Румъния получават зелена светлина за 1 януари 2007

26 септември 2006

На 1 януари България и Румъния ще станат пълноправни членове на ЕС. Готови ли са двете страни за това. Анализ от Барбара Везел.

https://p.dw.com/p/AtOW
Снимка: AP

Политическите ръковдства на България и Румъния през последните седмици се запънаха в Брюксел, като магарета на мост. Ние сме зрели за европейско членство, така звучи първото им послание. И второто- Ние не желаем прием втора класа. Двете страни, така беше чистосърдечно заявено, били изпълнили изискванията, за да станат пълноправни членове на ЕС. А пък унгарците се възмущават от признанията за лъжа на своя министър-председател?

Още в началото на годината брюкселският комисар по разширяването представи критичен доклад за състоянието преди всичко на правосъдието, полицията, борбата с корупцията и администрацията на двете кандидатки. От комисията се дочуха гласове, че той под политически натиск дори е посмекчил нещата. А това което излезе на бял свят пред обществеността от докладите на експертите, показа, както и преди състояние, от което настръхват косите, особено в сферата на правосъдието и работата на полицията, и би трябвало да обрисува реалистичната картина. Защото двамата изоставащи ще се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 година. Дори няма да влязат в сила веднага предпазни клаузи. Те ще бъдат обаче без съмнение бързо активизирани, най-късно след присъединяването, когато изплуват съществуващите недостатъци. Въпреки всичко приемът на двете страни в ЕС е типичен политически гаф и възможно най-голямото безумие, тъй като ЕС сам се вкара в ситуация, от която нямаше отърване. Присъединяването на България и Румъния беше обещано, трябваше обаче да дойде малко по-късно, след големия удар, разширяването с осем други източноевропейски страни плюс Малта и Кипър.И докато навремето трябваше да си затворим очите за да възприемем присъединителната готовност на многото новаци, сега България и Румъния упорито настояват за известно наивно благоразположение.

В действителност двете страни са отдалечени на години от това да могат да се присединят към ЕС , като равноправни партньори. Дори да ги бяхме оставили да чакат още една година обаче, това нямаше да подобри нещата, най-много би отслабило още реформаторските сили в София и Букурещ. Значи сега девизът е- Затваряме очи и продължаваме. Но последните развития в Полша и Унгария са ясно предупреждение. Там е видно колко лабилни са новите страни-членки под черупката на известна демократична приспособимост. Държавните структури са слаби, европейските ценности -едва покълнали, политическото ръководство се върти според вятъра и не предлага гаранции за последователност. Без предвидимост и надеждност обаче, общата европейска политика ще се превърне в опасна и късаща нервите хазартна игра. А тогава ще бъде вече късно. Няма друго заключение за политическата грешка при тези прибързани присъединявания, освен това че не бива никога повече да се повтаря. Поздравленията за новаците през първата година ще бъдат повече измъчени,отколкото сърдечни. А европейските политици ще трябва още веднаж при приветствията си да се завърнат към старото изпробвано изкуство:Да лъжат без да се изчервяват.