България и Румъния са на светлинни години от правовата държава

През последните седмици Чехия и Унгария, например, бяха разтърсени от няколко корупционни скандала. Вицепремиерът на Чехия беше принуден да подаде оставка, в Унгария срещу няколко кмета бяха отправени тежки обвинения. Програмата на близнаците Качински в Полша за борба срещу подземните мрежи, които държат фактическата власт както политиката, така и в икономиката, не беше просто някакво хрумване. В техния случай обаче всичко приключи с преразпределяне на най-апетитните постове. В нито една от посткомунистическите страни комунистическите елити не бяха изцяло лишени от власт. Дори там, където не се преобразиха веднага в нови социалистически партии, продължиха да съществуват техните мрежи, изградени върху приятелства, познанства и информационна преднина.

При социализма не беше възможно да възникват каквито и да било елити извън сумрачния затворен кръг на комунистите, а в резултат от това днес всички партии са заразени от вируса на неформалното отношение към властта. Кадрите, които до последно останаха верни на партиите-държави, си осигуриха огромна преднина, най-вече в надпреварата преди приватизацията на държавното имущество. Но съответните опозиционни партии отдавна ги настигнаха. Държавата и нейната икономика – това е плячката на всеки победител в избори.

Да, гражданите на тези страни непрекъснато се оплакват от корупцията, но и те самите са свързани с нея. Те смятат, че е признак за човешка топлота, когато личните отношения дават по-добър ефект, отколкото някакви анонимни институции. Тъкмо това имат предвид, когато се оплакват от леденото безразличие на капитализма.

За пореден път се вижда каква голяма измама е представата, че под външни наставления пътят към правовата държава може да се извърви по-бързо. Тази заблуда вече има последствия. Ламерт е прав, казвайки, че откакто е приел тези страни, ЕС вече не може да въздейства върху тяхното развитие. Поради което и предпочита да мълчи.