1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България на прага на ЕС

15 май 2006

Под заглавие “Страхът от предпазната клауза” вестник ФАЦ помества на първа страница статия от балканския си наблюдател Михаел Мартенс, който отбелязва, че българите не се питат кога, а как ще влязат в ЕС:

https://p.dw.com/p/AuBt
Снимка: AP

Утрешният отчет на Европейската комисия за подготовката на България и Румъния за еврочленството се очаква с напрежение в Букурещ и особено в София, въпреки че докладът едва ли ще има отражение върху датата за приема на двете страни. От месеци насам България е подложена на остра критика, най-вече защото се смята, че правосъдната система на страната е корумпирана и не е готова за Европа. Въпреки това правителството на премиера Станишев не без основание изразява увереност, че България и Румъния ща станат както е предвидено членове на ЕС на 1 януари 2007. Теоретичната възможност за отлагане на българския прием с една година се смята за изключена, тъй като това би изисквало единодушното съгласие на всички 25 страни-членки. Обещанието на съседна Гърция, че от всяко положение ще се противопостави на подобна препоръка, се възприема от София като гаранция за навременното влизане в ЕС.

Все по-вероятно изглежда обаче, че Еврокомисията ще отложи препоръката си за датата на приема до есента на тази година и ще иска още реформи, за да поддържа натиска върху правителствата в София и Букурещ. Освен това би могло да се прибегне до едно много по-ефикасно средство за натиск, а именно: активирането на предвидените в чл. 37 от присъединителния договор предпазни клаузи, позволяващи предприемането на “подходящи мерки” за срок до три години след приема с цел да бъдат дисциплинирани новопостъпилите. Тъй като българските политици смятат приема за вързан в кърпа, тъкмо тези клаузи ги вълнуват най-много в публичните им изяви. Това не било изключено, предупреждава силната на реторика, но иначе до голяма степен безсилна министърка по европейските въпроси Кунева.

От ЕС идват доста обезсърчаващи преценки за готовността на България. Впрочем по мнението на някои специалисти стандартното обвинение, че българското правосъдие не било достатъчно независимо, не било точно. “Същинският проблем не е предполагаемата зависимост на правосъдието - казва един чуждестранен наблюдател в София, - а напротив: почти пълната му независимост от всякакви контролни механизми. Съдии и прокурори не се страхуват от надзор, защото такъв досега поне няма. Правосъдието се радва на голяма свобода; възможността за закупуване на присъди е голяма” – заключава споменатият наблюдател.

На финалната права правителството на Станишев демонстрира от седмици насам бурен реформистки акционизъм. В София започна процес срещу няколко предполагаеми поръчители на убийства, няколко хиляди чиновници щели да преминат до края на годината специален антикорупционен курс, а вътрешният министър Петков, изпитан кадър на БСП, обича да държи пред посетителите от чужбина дълги речи за успехите на страната в борбата против корупцията и съдебния произвол.

До този момент критиката от Брюксел не е дала никакво отражение върху вътрешнополитическата стабилност на България, макар че напоследък там се появи едно ново забележително политическо явление: популярният особено сред по-бедните и по-необразовани слоеве на населението софийски кмет Борисов основа политическо движение – “Граждани за европейското развитие на България”, - което според допитванията веднага излезе начело на политическите сили в страната, макар че не е политическа партия.