България на финалния спринт към ЕС

България има ясна стратегия за това, как да постигне пълноправно членство от първи януари 2007-ма година. Това се опита да внуши на слушателите си българският минситър на външните работи Ивайло Калфин. В публиката наред с бившия външен министър на Германия Ханс Дитрих Геншер имаше депутати и представители на германския бизнес.

Акцентът в доклада на министър Калфин беше ясен от самото начало: не на предпазните клаузи и други ограничителни условия надвиснали над България. Ето защо българският министър се спря най-подробно на взетите в България мерки за премахване на посочените от Европейската комисия недостатъци в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност.Той представи накратко резултатите от стратегията за продзрачно управление и противодействие на корупцията. ”От 66-те мерки в тази стратегия, 57 са изпълнени, а девет са в процес на приключване”, заяви не без задоволство министърът. Той подчерта на няколко пъти, че в страната вече има не малко установени и наказани случаи на корупция по висшите етажи. Министър Калфин се спря и на направените по препоръка на европейската комися промени в българската конституция и някои важни закони. ”Много важно е, че законите се прилагат и институциите работят”, заяви външният министър с оглед на забележките на Европейската комисия за недостатъчно приложение на приетите реформи. ”Готови сме да приключим спринта”, беше категоричен българският министър, след като представи и макроикономическите параменти, с които България отдавна се гордее. В хода на доклада си, а и по-късно в дискусията министър Калфин подчерта и предимствата, които България ще донесе на ЕС,най-вече като стабилен партньор при изграждането и прилагането на обща енергийна политика и политика на сигурност. В дискусията се включи и Михаел Щюбген, председател на групата за парламентарно сътрудничество с България в Бундестага и член на комисията за европейски въпроси. Той е катогоричен: Германия ще успее да ратифицира договора за присъединяване на България към ЕС до края на годината. Щюбген се спря на причините за забавилия се процес на ратификация в Германия, като подчерта два основни момента: проблемите на България и Ручъния при покриване на критериите, но и умората от разширяването, т.е. настроенията срещу него в германското общество. Според Щюбген, ако в присъединителните договори на влезлите през 2004-та година източноевропейски страни са били включени предпазни клаузи и мониторинг, то те са щели да задействат и при тях. Сега обаче тези клаузи са факт в договорите на България и Румъния:

Важно е, че тези клаузи ги има в договорите, защото така ние показваме, че вземаме на сериозно опасенията на хората, заяви Щюбген.

Германският депутат и член а комисията по европейски въпроси смята, че е много вероятно по отношение на България да бъде приложен мониторинг след приемането й в ЕС. Но това не означава членство втора класа, категоречн е Щюбген. ”Ако премине и през този контрол България ще покаже, че е постигнала много повече от десетте страни, които влязоха в ЕС преди две години”, смята Михаел