България отбелязва бюджетен излишък при силен икономически растеж
8 февруари 2005
По данни на българското министерство на финансите излишъкът в консолидирания държавен бюджет за изминалата 2004-та година възлиза на 659 милиона лева – това са близо 2 процента от брутния вътрешен продукт. Преди изтичането на календарната година българското правителство очакваше бюджетен дефицит от 0,7 процента. Невероятно добрите финансови резултати се дължат най-вече на благоприятните макроикономически параметри, заложени в бюджета. Основна роля играе високият икономически растеж, намаляването на данъците и по-добрата фискална политика.
Държавните доходи се покачиха през 2004-та с 10 процента на почти 16 милиарда лева. Покачиха се обаче и разходите, и то с 4 процента повече от сумите, които бяха уточнени в споразумението с Международния валутен фонд. Опозицията упреква правителството, че е планирало дърржавните финанси прекалено внимателно, за да си подготви пътя за насрочените за лятото парламентарни избори. На същото мнение е и Международният валутен фонд. Съвсем наскоро представители на международната финансова институция разкритикуваха българското правителство заради неочакваното покачване на държавните разходи през последните три месеца на 2004-та година. От въвеждането на валутния борд през 97-ма година Международният валутен фонд подлага България на строг контрол. Това обаче не може да накара българското правителство да инвестира високия бюджетен излишък във – както беше предвидено и обещано – увеличението на минималната работна заплата с една четвърт.
Международният валутен фонд контролира българската държава не защото й няма доверие, а защото си е патил в миналото с Аржентина например, която също като България успя да отбележи хиперинфлация в мирни времена.
В балтийските държави валутният борд не бе въведен както в България за преодоляване на икономическата криза, а за улесняване на процеса на отделяне от бившия Съветски Съюз. Това бе за тези държави най-лесният път към установяване на собствена валута. В случая на Босна и Херцеговина пък това бе възможност за обединение на разпокъсаното население чрез предоставяне на обща валута. Дългогодишният опит показва, че валутният борд е една от най-ефикасните системи за извършването на протекторати. От 97-ма година България е също така да се каже под попечителството на Международния валутен фонд. Премахната бе правителствената автономия при решаване на въпросите, свързани с държавния бюджет. Всички решения трябва първо да бъдат обсъдени с международната финансова институция. Българският валутен борд обаче отдавна не се нуждае от валутните помощи на Международния валутен фонд. Монетарно страната е подсигурена повече от достатъчно благодарение на валутния си резерв, а за изравняване на бюджетния дефицит отдавна вече не се налага да се посяга на валутните резерви. Всеки две години българското правителство сключва т. нар. стенд-бай споразумения с Международния валутен фонд. Влиянието на международната институция върху българската финансова политика създаде отлични предпоставки за предстоящото присъединяване на страната към Европейския Съюз и по-късно дори към евро-зоната. България и Литва са единствените източноевропейски държави в процес на трансформация, които изпълняват Маастрихските критерии за конвергенция.
България се развива положително и по отношение на останалите макроикономически параметри. Благодарение на благоприятното развитие в областта на селското стопанство и туризма брутният вътрешен продукт на страната нарасна през първите девет месеца на 2004-та с почти 6 процента. Отчетено бе и нарастване на преките чуждестранни инвестиции, което от своя страна доведе до бързо растящо потребление и увеличаване обемите на вноса. Безработицата намаля от 13 процента и половина на малко над 12 процента. Накратко казано: приложението на валутния борд и съвместната работа с Международния валутен фонд са базата за икономическите успехи на българската държава. Въпреки икономическия подем обаче не се отбелязват положителни промени в жизнения стандарт на българина. Средната работна заплата все още не е прескочила границата от 150 лева. А това е прекалено малко за едно правителство, което таи надежда да бъде призбрано.