България отстъпва 35 места в Годишната класация за свободата на медиите

Изследването отразява състоянието на свободата на пресата от септември 2006 до август 2007 година в 167 страни. Две от тях – САЩ и Израел, фигурират по два пъти с оценки веднъж за цялостната картина на свободата на медиите, и втори път се оценява поведението на американските медии относно войната в Ирак, и отражението в израелските медии на случващото се в палестинските автономни територии.

Изследването се базира на анкета от 50 въпроса към всички партньорски организации на “Репортери без граници”, вкл. кореспонденти и разследващи журналисти, юристи и правозащитници.

В началото и в края на класацията няма сериозни размествания, основните са в средата, казва Елке Шефтер от берлинския клон на “Репортери без граници”:

“Един от добрите примери тази година е Мавритания, която се подобрява с 88 места основно заради новия закон за медиите, гарантиращ повече свобода за пресата. Сред добрите примери е също така и Непал, където след края на Гражданската война страната пое по демократичен път на развитие, в резултат на което журналистите работят в по-свободна среда и без страх от преследване.“

Първите 14 страни в тазгодишната класация са в Европа, водени от Исландия, Норвегия и Естония. Германия е на 20-то място, след Тринидад и Тобаго и преди Коста Рика. Последните 20 места се заемат от 7 азиатски държави – Пакистан, Шри Ланка, Лаос, Виетнам, Китай, Мианмар и Северна Корея; 5 африкански страни, сред които Либия; 4 от Близкия Изток, вкл. Иран, Ирак и палестинските територии; както и три страни от ОНД – Беларус, Узбекистан и Туркменистан.

Страните от ЕС попадат сред първите 50 в класацията, с две изключения – България – на 51-во, и Полша – на 56-то място. С това двете страни са на опашката на ЕС по отношение на свободата на медиите. Спрямо миналогодишната класация България е отстъпила 36 места в скалата. Как се обяснява това негативно развитие, според Елке Шефтер от “Репортери без граници”?

“В България регистрираме много пропуски. Така например журналистите, които се занимават с темата корупция, са застрашени от заплахи, преследване и физическа разправа, имаше дори случаи на нахлувания на депутати, вкл. от ЕП, в редакционните помещения на медиите, за да заплашват журналисти. Това, разбира се, е недопустимо за една страна-членка на ЕС, което съответно води до влошаване на оценката. Освен това в България от дълго време не са раздавани ефирни честоти на електронните медии, а процесът е блокиран, което води до изкуствено свиване на пазара на електронните медии. Накратко – намираме, че журналистите в България, които работят по разкриването на случаи на корупция или се занимават с темата за финансирането на партиите, не са свободни, и са подложени на заплахи и преследване. Има такива конкретни случаи.”

Приемат ли тази оценка на “Репортери без граници” в Българската медийна коалиция? – Димитър Сотиров е изпълнителен дикертор на тази неправителствена организация:

“Не ни радва фактът, че една толкова авторитетна организация споделя нашите притеснения. Сега особено колегите, които се занимават с разследваща журналистика, са подложени на невероятен натиск. Както правилно отбелязва докладът на “Репортери без граници”, става въпрос за корупцията и организираната престъпност, които са посочени като основни проблеми. Споделяме това виждане, и смятаме, че притесненията в тази насока към журналистите и медиите, са много големи. Списъкът може да бъде продължен. Прави ми впечатление между другото, че вътре в този доклад са цитирани случаи от миналата – 2006 година като например взривяването на апартамента на репортера от “Нова телевизия” Васил Иванов, и някои други случаи. За съжаление преди те да влязат в доклади на подобни организации и институции на Запад, минава доста дълго време. Като цяло обаче искам да отбележа, че наблюденията са правилни и ние ги споделяме.”

За да бъдат решени съществуващите проблеми, е необходима много и много конкретна работа както като законодателство, така и като приложение. Но особено важно, според Димитър Сотиров от БМК, е пълната декриминализация на преследването за клевета и обида:

“Както ви е известно, през 2000-та година с последните засега промени в тази част, това преследване беше освободено единствено от наказанието затвор, което беше заменено със сериозни глоби, но тези текстове останаха в наказателния кодекс, и не преминаха към Гражданско-процесуалния кодекс. Съседна Румъния например още преди 2 години промени своето законодателство в тази посока.”