България: политическият театър на сенките

Опитът на политическата класа в България, натрупан през 18-те години на прехода, дава основание да се смята, че с потопа от изявления, оценки и прогнози, произведени през последните седмици и дни, вероятно се прикриват намеренията на основните играчи на политическата сцена да решат радикално в своя полза развилата се криза около скандалите в МВР и логичния неудържим трус във властта. Казано по друг начин, част от партиите навлизат активно в предизборното ситуиране за бъдещото управление, а други желаят част по-скоро да решат кризата в своя полза.

Това със сигурност ще проличи в дебатите по повод днешното гласуване на правителствените промени, което далеч няма да бъде леко, равно и безпроблемно. Дори повече –

не са изключени и изненади във днешния вот

Така се появяват журналистическите въпроси.

Какви ще бъдат функциите на поканената лично от президента Първанов за вицепремиер без портфейл по контролирането на еврофондовете Меглена Плугчиева при наличието на министър по европейските въпроси от НДСВ, който се казва Гергана Грънчарова? Ако европейския авторитет на досегашната българска посланичка в Германия успее да „разблокира” спрените еврофондове,

кой би имал най-голяма полза

от това при следващото управление, което според социологическите прогнози вече е почти известно?

Защо и след какви пазарлъци за поста военен министър е предложен бивш офицер с откровени съмнения за конфликт на интереси и действия, за които отново фаворитите на вероятното следващо управление предупредиха многозначително, че ще наблюдават под силна лупа? Не е ли неизвестната обскурна личност Николай Цонев „бомбата-лимонка” в скута на актуализираната изпълнителна власт, която може всеки момент да превърне имуществените афери във войската във втора „Топлофикация” и набързо да доведе до предсрочен вот още през това лято?

Наистина ли почтения и вярващ искрено в каузите на своята партия-столетница юрист Михаил Миков може да се справи за няколко месеца с тресавището на вътрешното министерство? Дали при малко повече смелост и решителност не беше по-почтено

премиерът Станишев да поеме лично управлението и на МВР

като по този начин демонстрира пред Европа твърдата ръка на неизкушен от далаверите млад лидер, вместо да праща там опитния вече председател на своята парламентарна група?

Наистина ли случайно в дните на най-голямата гюрултия около оставката на досегашния вътрешен министър, лидерът на НДСВ предпочете да се намира далеч от страната и да действа с парламентьори в Съвета на коалицията? Дали той, по стар свой навик, не е разговарял на „неутрален” терен с онези фигури на бъдещето управление, с които е необходимо?

И най-сетне не е ли твърде напрегнато мълчанието на лидера на ДПС тези дни, който се отказа от земеделския министър Нихат Кабил за да вкара в последните минути на мача в игра неизвестната „резерва” Валери Цветанов?

Отговорите на всички тези въпроси предстоят. Днес в българския парламент тези отговори вероятно ще бъдат само загатнати, но с голяма степен на сигурност ще бъдат дадени до началото на лятната парламентарна ваканция.

Когато вече българите и Европа се надяват да видят по-релефно очертанията на новото бъдещо управление.