България поставя под въпрос ролята си в Ирак, статия в ”Интернешънъл Хералд Трибюн”
28 октомври 2004
Смъртта на Пашов идва след обезглавяването на двама български шофьори на камион през юли и поставя правителството под допълнителен натиск от страна на социалистическата опозиция, която иска войските да бъдат изтеглени от Ирак до края на януари. Призивите към изтегляне на българските войници положително ще се умножават, защото в България наближават парламентарните избори догодина, смятат западни дипломати. Според някои проучвания на общественото мнение, социалистите водят с 12 пункта. Досега дясноцентристкото правителство на бившия български цар Симеон Сакскобургготски успя да се опази от политически поражения във връзка с Ирак и изглежда твърдо решено да остави войските си там, въпреки че според проучванията, близо две трети от хората са против.
По-нататък ”Интернешънъл Хералд Трибюн” цитира депутата Тошо Пейков, който защитава правителствената позиция по въпроса. Според наблюдателите, продължава вестникът, тази позиция едва ли ще бъде променена, защото – за разлика от положението в САЩ или във Великобритания, в България необходимостта от присъствието на войски в Ирак е била представена много повече в прагматична, отколкото в морална светлина. След 45 години комунизъм съветски модел България се превърна в една от най-проамериканските държави в Югоизточна Европа. Центристката управляваща коалиция превърна подкрепата си за САЩ в една от ключовите позици на своята външна политика и през 1999 година разреши на НАТО, въпреки недоволството в страната, да използва българското въздушно пространство за бомбардировките над съседна Югославия. Трайната подкрепа, която оказва България на своите западни съюзници, тази пролет сякаш най-сетне даде плодове с приемането на страната в Североатлантическата организация.
”Интернешънъл Хералд Трибюн” отново цитира депутата Пейков, който смята, че страната нямало да влезе в НАТО, ако не била изпратила войски в Ирак. Авторът Никълъс Ууд продължава:
Според Иван Кръстев, политически анализатор и председател на Центъра за либерални стратегии, правителството е било в благоприятно положение поради разпространеното мнение, че няма друг избор, освен да подкрепи съюзниците. ”Това е не коалиция на желаещите, а коалиция на притеснените и обществото го разбира,” казва Кръстев. В самото навечерие на войната през 2003 година информации за тесни контакти между Ирак и български оръжейни фирми поставиха в опасност отношенията със САЩ и допълнително ограничиха възможностите на София да лавира. Български фирми продължили и през 2001 и 2002 година да продават на Ирак технологии с двойно предназначение и такива, които са използваеми в производството на ракети. Ирак дължи над 2 милиарда долара на България за оръжията, закупени на кредит през войната с Иран – пари, които българското правителство иска все някой ден да си върне. По-рано този месец докладът на ЦРУ за иракските оръжия за масово поразяване изнесе информацията, че БКП и наследилите я социалисти през 90-те години получили петролни кредити за милиони от Саддам Хюсейн. Тъй или иначе, в момента призивите за изтегляне на войските се умножават. От лятото насам се увеличиха и гражданските групи за натиск. Приятелката на един от убитите шофьори на камион подкрепи социалистите. ”Това не е начинът да се борим срещу тероризма,” каза Людмила Алексова. ”Разбира се, ние не можем да останем в изолация, но не това е начинът да бъдем част от международната общност.”
Социалистическата партия подклажда и опасенията, че заради ролята си в Ирак България може да стане обект на терористични нападения – опасения, които никой не можеше да си представи преди войната. В момента социалистите уверено водят в предизборните допитвания и не са принудени да превръщат Ирак в ключова предизборна тема. Правителството пък не е принудено да ревизира политиката си, защото общественото недоволство е умерено. ”Българските протести срещу войната могат да се видят в допитванията, но не и на улицата,” казва Кръстев. ”А след като не са на улицата, те са без значение.”