България през погледа на някогашните туристи от ГДР

Докато западно-германците обичаха по време на отпуските си да пътуват към Италия, Испания, Гърция или Дания, източно-германците имаха много по-ограничен избор. Близкият плаж на Балтийско море, Мекленбургската Долина на езерата или излет до Тюрингските гори бяха наистина приятни екскурзии, но много по-примамлив бе широкият свят. Широкият свят за обичащите пътешествията граждани на ГДР се свеждаше до социалистическата "братска страна" България.

В Западна Германия България преди промяната бе основно известна като производител на кисело мляко, докато

за източно германците страната е мечтана дестинация за пътешестване.

Свидетелство за почивките зад желязната завеса са както сред източните така и сред западните германци безбройните пъстри илюстровани пощенски картички, изпращани от отпускарите до техните близко у дома, в ГДР.

Ала това, което става ясно от тези картички, не са само весели и анекдотични случки от отпуските, а и сенчестите страни на слънчевата държава: пътуването е мъчително, България е скъпа за източно-германците и слънчевите изгаряния са задължителна част от дневния ред. Пътническите затруднения обаче се приемат в повечето случаи със стоицизъм: "Нямаме много, от което да се оплакваме", пишат например Биргит и Щефан. В България те са третирани "като туристи от ГДР". Т.е. като второ качество.

Георг Кайм е колекционирал десетки любопитни картички от източно-германски туристи и организира вече втора изложба за "най-хубавите седмици през годината" от залезлите соцдържави.

Който може да си го позволи, взима самолета. Като например Ирми, която горко се оплаква от пасажерския "Илюшин 18": "Твърде е тясно и пропада във всяка срещната въздушна яма." Други пък пътуват с влака, като Джини, която изпраща с картичката си "бодър и весел поздрав от гарата след пътуване от 46 часа, в това число и 1 час закъснение. Трета възможност е пътуването със собственото "Трабантче" или на автостоп. Роланд и Сабине писали в картичката до близките си: "Мили мои, след повече от хиляда километра стоп кацнахме най-сетне в София." Често пътуванията са трудни и продължителни. Ала пристигне ли се веднъж,

достигнатата цел компенсира всяко затруднение.

България предлага на почиващите работници и селяни слънце, плаж и екзотични храни, от които пристигналите не се отказват: "Надали ще е възможно да се видим пак," пишат Ингрид и Алфред. "Заради многото храна очите ни се затвориха". Докато пък "бледоликият Бертхолд" намира храната за "доста необичайна, но поносима", но пък "бирата е добра и слънцето - идеално". Джини се радва на многото домати - артикул, който в ГДР е рядък гост в плод-зеленчуците.

Често насладата се помрачава от високите цени. Карола и Томас се радват, че до къмпинга има нудистки плаж, но пък недоволстват, че всичко е поскъпнало двойно и е препълнено". Хайко пише за тази "изпълнена с противоречия страна": "Има и прекрасни, има и отвратителни хора, разкошна природа, ужасяващи цени". Ефи и Хелмут саркастично пишат: "Слава Богу, че времето не се продава, иначе и слънцето щеше да е продадено срещу дойчмарки".

В крайна сметка обаче всички са общо взето доволни от отпуската, плажа и слънчевите лъчи. Както впрочем и западните им братя и сестри.