1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България през погледа на чуждестранните медии

12 март 2008

Повечето чуждестранни медии отделят внимание на България в икономически план.

https://p.dw.com/p/DN56

Няколко австрийски онлайн-издания коментират стопанската ситуация в страната, а "Ерцте цайтунг" публикува мнението на евродепутата от ХДС Петер Лийзе, който твърди, че не бива да се омаловажава опасността от търговията с човешки органи.


Във вестника четем:

Европейският парламент дискутира понастоящем плановете на брюкселските служби за насърчаване на донорството на органи и трансплантации, с цел в ЕС тези дейности да станат по-прозрачни и сигурни. Още тази година еврокомисарят за здравеопазване Маркос Киприяну ще представи предложение за европейска директива в тези области. Търговията с органи е сериозен проблем, както заявяват от Европейската комисия. Евродепутатът Петер Лийзе твърди, че разследвания на неправителствени организации и експерти от Европейския съвет, доказват множество случаи на нелегална търговия с човешки органи. Най-много донорски органи в ЕС идват от България, Румъния и Чехия, а пък Естония минава за един от най-големите центрове на нелегалната търговия с органи. Петер Лийзе настоява Европейската комисия и Европол да засилят контрола и да пресекат нелегалната търговия с човешки органи.


Онлайн-изданието на Нет-Трибюн

публикува бележки във връзка с плановете за строеж на втора атомна електроцентрала в България. От информацията научаваме, че германският енергийен концерн РВЕ и Белтгийският Електрабел ЕС А са с най-големи шансове да станат стратегически инвеститори в проекта Белене. Двата концерна са изместили германския Е ОН и италианския Енел, както и чешката фирма ЧЕЗ. Новината е потвърдена и от българската компания НЕК, пише Нет-Трибюн. По-нататък в информацията четем: През януари България сключи договор с руската фирма Атомстройекспорт на стойност от четири милиарда евро за строежа на втора атомна електроцентрала Белене. Освен руският концерн в начинанието участват още Сименс и френската фирма Арева, като строежът трябва да започне още тази година. В края на бележките изданието припомня, че през 2006 година два от руските атомни реактора в атомната електроцентрала Козлодуй са били извадени от експлоатация от съображения за сигурност.


Австрийският Дер Щандарат публикува обширна статия

за икономическата ситуация в България, в която четем: понастоящем в България човек може да забогатее като строителен работник, но като учител е застрашен от бедност. Докато множесто фирми търсят специалисти и са готови да плащат заплати като в Западна Европа, един университетски професор трябва да се задоволява с около 160 евро месечно. Българското правителство дори възнамерява да въведе "зелена карта" и да привлече етнически българи от други източноевропейски страни, поради недостига на работна ръка. След присъединяването си към ЕС през 2007 година България минава за дете-чудо в макроикономически план. През 2007 година стопанският ръст бе 6.3 процента. Икономистът Александър Стоянов от изследователския институт Витоша казва, че средно заплатите са се повишили с 20 процента. Едновременно с това обаче, цените също бележат повишаване. Разходите за хранителни продукти и електроенергия са нарастнали значително, твърди Александър Стоянов. Българите изразходват една трета от трудовите си възнаграждения за хранителни продукти. Жилищните разходи също значително са нарастнали. Според агенцията за недвижими имоти Орвитекс цените на недвижимите имоти за периода 2004-2007 са се покачили с 300 процента. Икономистите прогнозират спукване на балона в сферата на недвижимите имоти и понижаване на цените на жилищата. Преди всичко заетите в обществения сектор не могата да вържат двата края. Медицинските сестри, които месечно получават средно около 128 евро, масово напускат страната, за да работят предимно в Испания. Дер Щандарт пише още, че независимо, че квотата на безработицата в България е само 6.9 процента, нивото на заплащане е най-ниското в сравнение с останалите старни-челнки на ЕС. Социалната система в България също е застрашена, поради недостиг на постъпления. Причина за това е, че сенчестата икономика вече съставлява една трета от цялостната икономика на страната. По този начин държавата губи ежегодно около 511 милиона евро. В началота на 2008 година в България е въведен десет процентен плосък данък, от който изгода имат единствено заможните. А държавата се опитва чрез удвояване на данък сгради да си набави допълнителни средства. Към всичко това се прибавя и високата инфлация от 12.5 процента и нарастващият външнотърговски дефицит. Въпреки това Александър Стоянов е оптимист. Пред вестник Дер Щандарт той заявява: Обществото става по-рационално. И оттук нараства натискът върху политиците за повече прозрачност.