България пречи на проучванията за комунистическото минало

По време на почивка край Черно море най-вече млади хора рискуваха живота си, за да стигнат до Турция или Гърция, откъдето да се прехвърлят в Западна Германия. Тези дни няколко германски медии – Берлинер Цайтунг, агенция ДПА и списание Супер-Илю – отново цитират историка Щефан Апелиус, който проучва съдбата на тези хора.

Според списанието Супер-Илу, за всеки беглец от ГДР, застрелян на българската граница по времето на Студената война, граничарите получавали премия от осем хиляди източногермански марки – нека припомним, че в социалистическа България това бяха около

две-три хиляди тогавашни лева.

Пред списанието политологът Щефан Апелиус отново споделя тезата си, че близо 100 души са били убити от българските граничари при опит да избягат на Запад. В годините на ГДР най-малко 4800 източногерманци са се опитали за избягат през България за Турция или Гърция. Три до четири процента от тези опити били успешни, смята политологът. Хиляди обаче заплащали за опита си да избягат през България с дълги престои в затвора. Със специални самолети ги връщали в ГДР, където веднага ги осъждали. Една част от тях после бяха откупени от правителството на Западна Германия и се преселили във Федералната република. Професор Щефан Апелиус цитира служители на тогавашното посолство на ГДР в София, според които властите в Източен Берлин заплащали по две хиляди лева премия за всеки убит източногерманец на българската граница.

Българското правителство обаче и до днес не разрешава достъп до съответните архиви,

казва Апелиус пред списание Супер-Илу. Той твърди, че в България никой не е заинтересуван от разкриването на държавните престъпления, вършени по време на комунизма. Един-единствен български вътрешен министър досега е казал нещо по въпроса, добавя историкът и цитира изявлението от 1992 година, според което български граничари са убили общо 36 чужденци. Повечето от тях са били от ГДР, смята Апелиус. Ученият обвинява и днешното германско правителство в незаинтересованост. Според него икономически интереси пречат на разкриването на тези убийства. „Никой не иска да има ядове с България, която е партньор в ЕС. Германските фирми въртят много добър бизнес там долу,” казва учения. Убитите по българската граница и до днес се смятат не за жертви на тоталитарната диктатура, а просто за източногерманци, починали извън страната. Пред ДВ Апелиус каза:

„Когато бъде изяснен обемът на престъпленията и когато се съберат достатъчно доказателства, може да се стигне до процеси в Германия – защото за тези убийства няма давност.”

От службата за работа с архивите на Щази заявиха, че отдавна работят по темата за бягствата на източногерманци. Досега обаче не им бил известен фактът, че за убити граждани на ГДР са били плащани премии.