България: съдебна реформа

кодекс.

Дори правосъдният министър Станков да беше успял да спази обещанието си и да внесе проекта за нов НПК в деловодството на парламента, време за неговото разглеждане от 39-тото Народно събрание нямаше. В четвъртък депутатите се разпуснаха за началото на предизборната кампания, а няколко дни след изборите на 25 юни формално предстои да прекратят мандата на сегашния парламент.

Впрочем правосъдният министър се оказа и основната жертва на забавените реформи в съдебната система - до този момент неговото име не фигурира в избирателните листи на НДСВ, което означава, че политическата кариера на Антон Станков е пред дълга пауза или край.

Още в началото на март управляващите обявиха, че правителството на НДСВ ще завърши 4-годишния си мандат с нов Наказателно-процесуален кодекс . Съобщено беше официално също, че в министерството на правосъдието е създадена работна група от магистрати, следователи и съдии, която усилено работи по новия НПК. Никой от оторизираните с подготовката на новия кодекс обаче не можа да обясни защо управляващите са чакали до 2004 г. за да се заемат с реформата в съдебната система, както и защо едва в последните си дни сегашното правителство форсира подготовката на този ключов законов акт.

Всъщност частичен отговор на втория въпрос даде самият министър Станков, който през седмицата поясни, че първият резултат, който правителството е постигнало с НПК, е, че е “свалило напрежението в процеса на евроинтеграция и че на България вече се гледало с много по-голямо доверие”. Министърът поясни, че е представил проекта пред експерти в Германия и Брюксел, където текстовете били одобрени.

Да, обаче въпросният проект беше посрещнат на нож от българските магистрати. Първите упреци се посипаха от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, които заявиха на министъра, че ги е разочаровал като такъв и че не е оправдал очакванията от преди четири години. През последния месец те три пъти са го молели да им покаже проекта, но това не се е случило и че кодекса е приготвен "на тъмно" и набързо. Висшият съдебен съвет също се възмути от проекта с аргумента, че също не е бил запознат навреме с него. Малко по-късно самият Главен прокурор Никола Филчев нарече проекта «студентско упражнение”, а директорът на Националната следствена служба Ангел Александров директно обяви, че кодексът противоречал на основния закон да страната- Конституцията.

Както вече е известно главната промяна в новия НПК са отнетите функции на следователите. Иззети са им делата за убийства, икономическите и длъжностните престъпления. Всичко е прехвърлено към дознателите от МВР. За следствието, което по Конституция е единственият разследващ орган, са оставени само делата против мира и човечеството, военните престъпления, издаването на държавна тайна и престъпленията в чужбина. Освен това е залегнало въвеждането на задължителни срокове, в които трябва да приключи разследването, ще се ограничи правото за отлагане на делата заради болест на подсъдимия или адвоката му. В новия НПК е предвидено също престъпленията да се разследват от агенти под прикритие, много от делата ще могат да се гледат по бързата процедура и се разширяват възможностите за сключване на споразумения.

Още в края на март управляващите обявиха, че България трябва да извърши реформа в съдебната си система непосредствено след парламентарните избори през юни, за да се справи с организираната престъпност, корупцията и престъпния бизнес или да се прости с плановете си да се присъедини към ЕС пред 2007 г. Известно е, че Брюксел определи съдебната реформа като висш приоритет на страната, а отделни европейски политици и експерти и до днес не се уморяват да повтарят, че тя е от ключова важност за засилване на икономическия растеж и борба срещу бясната корупция и организирана престъпност.

Ако изборите не прекъснат задълго законодателния процес, за депутатите ще остане възможността през лятото да прокарват ключови закони преди Европейската комисия да даде оценката си за готовността на България членство през ноември. Ако прецени, че държавата не е направила достатъчно, ЕС може да отложи присъединяването най-малко с година. По повод "предпазната клауза", която би отложила членството на България в Европейския съюз, министърът по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че "никога не би имало такава клауза, ако страната си изпълняваше ангажиментите".

Така дали, според представите на сегашния правосъден министър новия парламент, който ще се сформира след изборите на 25 юни няма да почива и веднага ще започне работа по приемането на НПК, предстои да се разбере. Самият факт, че върху проекта има сериозни възражения подсказва достатъчно ясно, че предстои дълъг и сложен законодателен процес.

Има, обаче и още нещо, което е твърде показателно. Лидерът на БСП Сергей Станишев съобщи в края на седмицата, че юристите в левицата вече пишат свой НПК. Необходимо е много време, за да се напише такъв кодекс, затова вече сме започнали, каза Станишев и отсече, че ако БСП спечели парламентарните избори през лятото, няма да одобри проекта на Станков, а ще прокара свой.

Подобно обещание, обаче, може да се превърне в солиден повод за задействуване на предпазната клауза.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

В договора ни за присъединяване към Европейския съюз има "предпазна клауза", която ако бъде задействана може да отложи членството ни с една година, т.е. да станем част от Евросъюза не в началото на 2007 г., а на 1 януари 2008 г. Основните упреци на Брюксел към нас са недовършената реформа в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. В четвъртък Европарламентът взе решение да отложи приемането на депутати-наблюдатели от България и Румъния за след 1 януари 2006 година и дори по-късно, тъй като е възможно членството на двете страни да бъде отложено с eдна година.