България туризъм

За туризма в България обикновено се говори предимно като за икономически отрасъл. Изчисляват се приходите, легловата база, цената на така наречените пакети.

Всичко това несъмнено е много съществено - в края на всеки сезон , в края на всяка календарна година рекапитулацията бива анализирана от всички, които имат отношение към тази индустрия - и на базата на тези анализи се правят плановете за следващото “лято”.

Туристът оставя тук парите си, какво обаче отнася от България?

Отговорът на този въпрос, който няма цифрово измерение и поради тази причина не влиза във въпросните разчети, е от изключително значение за това дали туристът ще се върне следващото лято или след като веднъж е пробвал България, ще я отметне и зачеркне от своите планове и няма да опита втори път.

Начинът по който е организиран масовият туризъм у нас е отчайващ: той включва - пътуване, спане, храна и услугите на хотелския комплекс, в който е настанена групата.

Групите пристигат на първо число, влизат в гетото, което туроператорите са успели да им продадат и излизат от там след десет или петнайсет дни, за да се качат на самолета и да отнесат снимки от един плаж, който прилича на всички курортни плажове, снимки пред един хотел, който е досадно стандартен, “глобално” наподобяващ това, което се строи навсякъде и снимки от няколко подредени около хотелския басейн двойки, станали случайни ваканционни спътници.

В куфарите могат да се опаковат и няколко сувенира - пирографирано мускалче, акварел, и Т-шърт, на който пише «Прауд то би Бългериън” или “Ай лъв Бългерия”, ама с латински букви, ъв корс!

Тази схема е разчетена върху формулата - минимум усилия - максимум резултат. И вероятно за няколко сезона формулата ще работи. Но ще мине някое и друго лято, ще се завърти възможният кръг туристи и - ще се окаже, че формулата е сбъркана!

За да се върнат тук, гостите на нашата страна, трябва да отнесат нещо със себе си още при първото си посещение - това би означавало, че са ни харесали, че искат да покажат, да подарят, да споделят “парчетата от България”, които са сложили в куфарите си.


Ако такива няма, ако почивката им това лято по нищо не се отличава от престоя им в което и да е безименно хотелско гето, то можем да бъдем сигурни, че цялото безумие от бетон , което се изля по източната ни граница след някоя и друга година ще остане като паметник на алчната недалновидност на новобогаташите.

Българското крайбрежие не бива да е само място за забавления, в което има грамадни хотели, а да се стреми да запази туристите, да се превърне в атрактивно място, което предлага културни маршрути, добро обслужване и разнообразна програма. Ако това не стане, България може да попадне в същия капан, в който попадна Испания - да даде приоритет на количеството, вместо на качеството.