Българската и румънската икономика според ФАЦ

В хода на подготовката за влизането в общността икономиката на двете балкански страни стана по-производителна, стабилна и привлекателна за чуждестранните инвеститори. Изследователският отдел на Дойче банк смята, че при продължаващи реформистки усилия и балансирана икономическа политика, в средна перспектива и двете страни ще постигнат стабилен 5-процентов растеж.

Румъния ще може да се възползва от своя пазар от 23 милиона хора, докато България може да извлече полза от положението си като търговско средище между ЕС и Близкия Изток. Потенциален стълб на стопанския растеж представлява и разрастващият се туристически сектор по българското и румънското Черноморие. Двете страни може да разчитат също на импулси от транзитната търговия между общността и страните от ОНД. Международните рейтингови агенции също гледат с добро око на България и Румъния, издигайки ги в категорията “Investment Grade”.

Двете страни направиха впечатление през последните пет години с високата степен на стопански растеж: в Румъния – около 5, 5, в България – около 5 процента годишно. Общата картина не се променя и от големите щети, нанесени на земеделието от наводненията през миналата година. Цената на тазгодишните високи води обаче може да се окаже още по-голяма и да снижи стопанския растеж значително под 5 процента.

Все пак специалистите са уверени, че загубите ще бъдат само временни и в скоро време, при добра икономическа политика, двете страни отново ще достигнат 5-процентовия рубеж. Въпреки тези високи показатели, разликата в дохода на глава от населението в сравнение с ЕС е много голяма: в България около 30 процента от средното евроравнище, а в Румъния несъществено по-висока.

И двете страни могат да се похвалят с добро състояние на държавните финанси. България, чиято валута от 1999 е обвързана с дойче марк, а сега с еврото, внимава много за бюджетния баланс и миналата година имаше дори бюджетен плюс от 2, 5 процента от брутния вътрешен продукт. Румънците също постигнаха малък излишък, който през тази година обаче ще се превърне вероятно в дефицит.

Но високият дефицит в платежния баланс на двете страни не може да бъде финансиран продължително време. Въпреки отличния туристически сезон и увеличаването на износа, дефицитът в платежния баланс на София се покачи миналата година на 15 процента; в Букурещ – на 9. Поради големите чуждестранни инвестиции, засега финансирането обаче не дава повод за тревога.