1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българската опозиция търси верния път

6 юли 2004

След Разширеното заседание на Националния съвет на СДС в края на миналата седмица в Боровец, някои от неговите лидери лансираха свои виждания за «враговете» на СДС, «митовете» на СДС и коалициите на СДС. Как звучат тези прогнози две години преди приемането на България в ЕС – на тази тема е днешният коментар на Еми Барух.

https://p.dw.com/p/AsYd

Разширеното заседание на Националния съвет на СДС и изказванията на някои от изявените политици, които определят себе си като изразители на ДЯСНОТО създават впечатление за нестройна компания от бивши солисти, които напразно се опитват да пеят в хор, но не успяват нито да следят партитурата, нито да спазват такта. Застанали в кръг, обърнали гръб на публиката, те са се вторачили хищно в недостатъците на онзи отсреща и всеки опит някой да хване диригентската палка се превръща в жалка жестикулация, в самоцелно движение на тяло, което иска да се отдалечи от групата, без да се интересува от посоката, по която ще тръгне. И ако разнобоя в имагинерното ДЯСНО и противоречията между хората, които опредселят неговата физиономия не са новина, то лексикалният инструментариум, който те използват се явява някаква архаична версия, напомняща на площадния ентусиазъм, когато улицата пееше «Комунизмът си отива! Спете сопкойно деца!»… Само че оттогава минаха 14 години – време достатъчно, за да се родят, и да пораснат много деца…

Така например бившият президент Петър Стоянов – аргументирайки своята теза за възможните и невъзможните коалиции на СДС, каза в неделя следното: «Правилният въпрос е не просто кой ни е враг, правилният въпрос е «Кой е нашият най-голям враг и кого не бихме искали да управлява България?» И продължи: «90 на сто от десния електорат казва: нашият най-голям враг е БСП» - край на цитата.

Няма да коментирам нелепото звучене на събирателното «враг» , произнесено през юли 2004-та година. Но не мога да подмина лицемерието в неговия патос: ако това изявление е направено, за да се хареса на така наречения десен електорат (каквото и да значи това!), то от съпътстващите призиви – намерили недвусмислен израз в декларацията, приета на заседанието в Боровец – става ясно, че най-големият враг на Петър Стоянов и Петър Стояновци е Иван Костов и неговите Демократи за силна България, обвинени в опити да дестабилизират местната власт и в недопустим политически натиск върху съдебните органи.

Пак по този повод председателката на Съюза на демократичните сили Надежда Михайлова каза, че възнамерява да информира посланиците на държавите от Европейския съюз и Европейската народна партия, че срещу кметовете на СДС има опити за употреба на съдебна власт. А нейният заместник Владимир Кисьов допълни, за да създаде още по-голям хаос в произволните квалификации, които летят в българското публично пространство, че партията на Иван Костов, БСП и Национално движение Симеон Втори преследват една и съща цел и дори допусна тяхното обединение в бъдеще – едно толкова нелепо предположение, колкото и анализите лансирани от неговите съмишленици.

Тези декларации, направени не просто от един редови лидер на опозицията и неговият заместник, а от бившата министърка на външните работи в кабинета Костов Надежда Михайлова, и бившият главен преговарящ Владимир Кисьов са в странен дисонанс с опитите на България да утвърди своя образ в европейското геополитическо пространство – процес, за който и Михайлова, и Кисьов са работили по времето на кабинета Костов. Именно те би трябвало да си дават най-ясно сметка за международната акустика и за начина, по който оттекват в средите на европейските партньори подобни домашни препирни, лишени от принципност и от последователност. Именно те трябва да знаят, че интегритета на една страна не е функция само на нейните външни пози и че в последния етап преди приемането на България в Европейския съюз разликите между говоренето вътре и вън стават почти незабележими.

На фона на всичко това още по-неубедително звучи апелът на Михайлова: «Да престанем да се занимаваме с вътрешните си проблеми и да обърнем поглед напред към дневния ред на хората, към реалните и решими проблеми»…. Защото «Докато ние се чудим дали да се обединим или да се разединим, кой как да обслужи собствената си суета, хората се грижат сами за себе си и стават все по-скептични».