Българска конституционна съдийка изнесе лекция в Дармщад

Не е тайна, че заради ширещата се корупция в правосъдните им системи съществува сериозно недоверие към двете най-нови страни-членки на ЕС – България и Румъния. За да се разбере повече за това, което прави България за синхронизиране на европейското с националното си законодателство, да изнесе лекция в Дармщад беше поканена проф. Емилия Друмева – съдия в българския Конституционен съд, и преподавателка по конституционно право в Пловдивския университет.

В началото на изложението си тя представи основните положения в най-новата българска конституция от 1991 година, четвъртата в историята на страната, по следния начин - парламентарна република, единна държава с местно самоуправление, разделение на властите, правова и социална държава, пряк избор на президент, независима съдебна власт.

В продължение на 12 години след приемането и българската конституция не е променяна. С напредъка на преговорите за членство в ЕС обаче ставаше все по-ясно, че тя трябва да бъде пригодена към наднационалния характер на ЕС. С помощта на поредица от решения на Конституционния съд, които можем да оприличим като “слалом от конституционни поправки”, беше разширена твърде строгата форма на управление в страната до такава степен, че стана излишно свикването на Велико народно събрание с 400 депутати с цел промяна на конституцията. Това, по думите на проф. Друмева, парализира в продължение на месеци политическия живот и забави процеса на присъединяване на страната към ЕС.

Така обикновеният български парламент за един сравнително кратък срок – от 2003 до 2007 година, с квалифицирано мнозинство успя да приеме 4 поправки в конституцията. Първата бе свързана с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите – съдии, прокурори и следователи, които запазиха само функционалния си имунитет. Мандатът им беше ограничен на 5 години с прраво на повторен. С тълкувателно решение на Конституционния съд стана възможно подписването от България на договора и за членство в ЕС. Според това тълкувателно решение, основоположните договори на ЕС трябва да се разглеждат като договори в смисъла на международното прави и имат приоритет пред националното законодателство.

Втората конституционна поправка бе от решаващо значение за присъединяването към ЕС. Тя трябваше да уреди проблема с прехвърлянето на суверенитет на Брюксел. В добавения текст се посочва, че “Република България е участник в управлението и развитието на ЕС, което означава, че при това прехвърляне на правомощия трябва да се съблюдава принципът на правовата държава. Освен това с тази втора поправка беше отменена забраната за продажбата на земя на чужденци, беше въведена европейската заповед за задържане, установени бяха правилата за участие на българските граждани в изборите за европейски органи.

Третата и четвъртата поправки в българската конституция отново бяха свързани с функционирането на съдебната система. С тях беше потвърдена независимостта на българското правосъдие, което обаче беше ограничено по отношение на престъпления от общ характер.

Според оценката на съдия Емилия Друмева, в България се запазва динамиката в този процес, и вероятно ще последват още промени в конституцията. В това отношение обаче е трудно да се правят всякакви прогнози. Нейно лично желание е по-силното участие на гражданите в тези процеси. За разлика от Германия отделният гражданин в България няма право да сезира Конституционния съд. Като забележително авторът на статията определя тезата на проф. Друмева, че ЕС е решението, а не проблемът на всички онези проблеми, които българите не са в състояние да решат сами.