Българските социалисти според “ФАЦ”

От политиците и избирателите на дясноцентристките партии обаче се чува, че Станишев бил просто младото лице на една стара партия – зад кулисите конците продължавали да бъдат теглени от посткомунистическите кадри.

Станишев наистина е млад на фона на своята престаряла партия: той е роден през 1966 в Украйна от майка рускиня, учи история в Москва, прекарва кратко време като студент в Лондон, след което от средата на 90-те години започва възходът му в партийната йерархия. Като главен кандидат на БСП мнозина виждат в него следващия министър-председател на България, тъй като е сигурно, че социалистите, които през изтеклите четири години участваха непряко в правителството на премиера Сакскобургготски, ще спечелят предстоящите избори. Според конституцията в такъв случай Станишев ще получи от държавния глава мандат за образуване на ново правителство. Ако се провали, както смятат някои, тогава мандатът ще получи втората по сила фракция – според допитванията това ще бъде Националното движение Симеон Втори.

В разговор с пратеника на ФАЦ Станишев отказва да се впуска в подобни спекулации, но с готовност отговаря на въпроса какво се е променило в неговата партия след последното й пребиваване на власт през 1996/97, което доведе страната до икономическа катастрофа. Станишев не оспорва тази оценка, но твърди, че след това в БСП били извършени “огромни промени”. “През 1997 партията имаше две възможности – да се изолира и да си остане старата нереформирана партия или да анализираме грешките си и да променим партията.” Социалистите избрали втория път – казва Станишев, който сравнява БСП с германската СДП. Социалистите отворили вратите за различни мнения и реформирали партийния апарат, влезли в диалог с работническите обединения и неправителствените организации. Били извършени дълбоки промени и в икономическата политика. Станишев казва, че в изработването на икономическата програма на БСП участвали не само партийни специалисти, но също така български бизнесмени и чуждестранни съветници. “Ние сме много прагматични по икономическите въпроси” – подчертава Станишев, опитвайки се по този начин да разсее опасенията, че с БСП начело на страната отново ще се възроди старата сбъркана шуробаджанашка икономическа политика. Социалистическият шеф уверява, че едно правителство на БСП щяло да работи активно за привличане на чуждестранни капитали и за създаване на подходящ бизнес-климат.

Както всички български политици, така и Станишев е загрижен от кризата в ЕС. “Отхвърлянето на евроконституцията от французите и нидерландците укрепи онези, които искат да издействат отлагане на приема на България и Румъния – казва той. – Това причинява големи вътрешнополитически затруднения на България, тъй като през последните 15 години всички усилия и жертви бяха насочени и оправдавани с върховната цел - членството в ЕС. Българите понесоха големи страдания в името на реформите. Не би било честно, ако сега те трябва да платят цената за вътрешните проблеми на ЕС ” – подчертава Станишев. Затова следващото правителство в София трябвало да докаже, че се отнася съвсем сериозно към предупрежденията от Брюксел за недостатъците на реформите – особено в правосъдието. Това доказателство трябва да бъде дадено “до един най-много два месеца”, казва Станишев.

Независимите наблюдатели в София се отнасят скептично към подобни изявления. Те твърдят, че модерният, проевропейски лик, който Станишев демонстрирал на предизборните плакати и в частни разговори, бил само част и то по-малката част от истинския облик на БСП. Общо-взето се приема, че Станишев наистина иска да обнови своята партия, в която има и други политици, които не се побират в рамката на старата кадрова партия; например роденият в Ню Йорк бивш външен министър и заместник-председател на БСП Георги Пирински, който представя в чужбина отворения лик на българските социалисти.

Само че Пирински няма влияние в партията. Там думата имат хора като Румен Петков или Румен Овчаров, които формално също са заместници на Станишев. Те представляват старата БСП, чийто произход от бившата комунистическа партия бил съвсем явен – поне според критици като бившия премиер Иван Костов, който е в плен на една направо истерична антикомунистическа реторика. Костов, чиято създадена през миналата година партия Демократи за силна България може би няма да може да преодолее четирипроцентовата парламентарна бариера, е обявил БСП за главен политически противник на всички български избиратели. Именно БСП беше виновна за националните катастрофи през зимата на 1990/91 и 1996/97, заяви той на предизборно събрание. Нещо повече – партията изобщо не се била променила оттогава: “Ние управлявахме точно след тях и знаем колко мъчително бе преодоляването на тяхното наследство. До ден-днешен БСП не е показала, че е извлякла поуки от своето фиаско” – заключава Костов.