1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българските училища в чужбина се надяват на помощ от София

24 май 2008

От скоро училищата, създадени от българските общности в чужбина, хранят надежди, че ще бъдат признати от българската държава и че ще получат помощ от София. Оправдани ли са надеждите им?

https://p.dw.com/p/E4zW
Снимка: picture-alliance/ dpa

Вече 17 години подред българската държава има доста странно поведение спрямо училищата, създавани от българските общности в чужбина. България не носи отговорност за тях, няма задължение да ги финансира и не ги признава за училища. Официално те са наричани "обучения към и извън посолствата". За децата от български произход в Берлин, Ню Йорк, Чикаго, Лондон и къде ли не още по света тези училища обаче са единствената възможност за изучаване на български език, литература, география и история, обикновено веднъж седмично като допълнение към задължителното училище в съответната държава.

Българският е роден език и на тези деца

Повечето от тези деца са двуезични и за тях роден е не само езикът на страната, в която живеят, но и на родителите им. Те пък плащат за обучението на децата си, за учебници и за учители, защото държат на езика, говорен в държавата от която идват. Тя обаче доскоро не мислеше, че има интерес от тези хора, чийто брой става все по-голям: българите, живеещи в чужбина.

Новата политика на София


Неотдавна официална София изведнъж се сети за тях и непосредствено преди 24-ти май оповести гръмогласно, че формира нова политика за българите в чужбина. Част от нея е свързана с образователна стратегия за българските деца извън България. Целта е да се сложи край на досегашното несправедливо отношение към техните училища. Не че българите в чужбина ще спрат да плащат за обучението на децата си по български език.

Все пак помощ ще има. Каква, обяснява Наталия Михалевска, началник отдел училищна система към министерството на образованието в България:

"В стратегията на образователната политика сред българите в чужбина, смятаме да определим тези обучения вече като училища, така като е прието да се казват, и да им дадем статут в новия закон, така че те да бъдат осигурени с учебници и учебни помагала и с преподаватели, ако това е необходимо, разбира се."

Обикновено преподавателите са от българската общност в съответната държава. Квалификацията на онези от тях, които преподават в училищата към българските посолства, винаги е била оценявана от българското министерство на образованието. Защото дипломите от тези училища се признават в България.

По-проблематична е ситуацията в така наречените неделни училища, които са извън посолствата, защото не се намират в столицата на съответната държава. В бъдеще те също ще имат шанс, да бъдат официално признати и да разчитат на помощ от София. Там са изпълнени с добри намерения.

Нови учебни програми, специално за българските деца в чужбина

"Предвиждаме да направим адаптирани учебни програми по български език и литература, история и география на България, които да бъдат не просто със съкратени теми от наште учебни програми, за да се признават, а такива, които отговарят на потребностите на нашите сънародници в чужбина. Например, да са свързани с опазване на българската национална идентичност, а не толкова със стандартните програми, които ползваме в България."


Добрите намерения към българите в чужбина вече имат конкретни очертания в документи и ред на условия, поне що се отнася до образователното министерство в София, уверява Наталия Михалевска. Остава само българският парламент да приеме до есента новия закон за училищното образование. Защото през септември започва новата учебна година за всички български деца, независимо, къде се намират те. Хубаво е, че и в София най-после осъзнаха това.