Български архив във Виена

“От частния архив на Кимон Георгиев” е заглавието на едно от най-новите издания на българското Главно управление на архивите. Книгата бе представена в Българския изследователски институт във Виена.

“Този архив е лично притежание, частно притежание на омбудсмана на България, господин Гиньо Ганев, който е зет на Кимон Георгиев,” разказва Милена Тодоракова от Главно управление на архивите.

Кимон Георгиев е български министър-председател от началото на 20 век и един от организаторите и участниците в няколко преврата в България от този период. Архивът му включва събирана от него документация и спомени на негови съидейници. Издаването на материалите е по идея и с подкрепата на Гиньо Ганев, казва Милена Тодоракова. Първият том, който вече е излязъл от печат и бе представен във Виена, обхваща периода до 1934 година.

“Това е един ранен период – за мен по-непознатия Кимон Георгиев, и на обществото – офицера, участника във войните за национално освобождение.”

Частният архив на Кимон Георгиев, съдържа любопитни документи за неговото съвремие, но разкрива малко за личността на притежателя му, казва Милена Тодоракова.

“Всъщност, ако търся личността на Кимон Георгиев, имаше един единствен документ, който с вълнение прочетох, написан е емоционално от него. Иначе в това отношение той е изключително сдържан. Документът е една чернова, нахвърляни мисли, в нощта, когато се разбират – на 19 септември 1900 и... 19 трябва да бъде, условията, които се поставят в Париж за сключването на мирния договор, орязването на България. Самият документ е един срив, психологически, който, винаги съм си мислела, че именно в оная нощ се е родил политикът Кимон Георгиев.”

Не по-малко интересна е и втората книга, която бе представена във Виена. Това е томът “България през Първата световна война”.

“Документите за участието на България в Първата световна война. Те са германски дипломатически документи.”

Издадени са вече две книги с разсекретени немски архиви в превод на българсик език. Милена Тодоракова обобщава съдържанието им:

“Тук са вече явни тайните договорки. Тук попадаме и на парични германски фондове, които се използват за пряко влияние върху вътрешната политика на България, за подкрепа на правителството на Радославов. Понеже става въпрос за документация между германските представители и тяхното министрество, как се договарят за натиск върху българското правителство, за получаване на концесии върху минните богатства, изкупуването на тютюна...”

Третата книга, представена във Виена, бе “Българите от Западните покрайнини през 1878-1975 година”.

“Колегите са се опитали да подберат документи, които да представят както живота на българското население там, преследванията, икономическия натиск, на който са подложени тази част от тях, която остава на сръбска територия, опитите на българското правителство да действа пред Обществото на народите за признаване правата им като малцинство.”

Трите нови книги могат да се намерят в собствената книжарница на Главното управление на архивите на “Московска” 5 в София, както и в книжарниците на Софийския Университет. Всяко от изданията обаче е в ограничен тираж от около 500 броя.