Български скандали в Европарламента

Като начин на живот скандалите отдавна са се превърнали в неотменима част от всекидневието на българина. Сега, неразбориите между политическите сили в страната по логичен начин започнаха да се прехвърлят в Брюксел и Страсбург.

След два дни, на 16-ти март, Политическото бюро на ЕНП - ЕД, най-голямата фракция в Европейския парламент, трябва да разгледа искането на своя нов президент Вилфрид Мартенс, членството на СДС да бъде замразено след като председателят на синята партия в България Петър Стоянов стана съучередител на едно ново, основано през миналата година, движение в Европейския парламент. По покана на лидера на британските консерватори Дейвид Камерън и министър-председателят на Чехия Мирек Тополанек бившият български президент се включи в „Движение за европейска реформа”, чиито цели, по думите на самия Стоянов, са свързани с промените „срещу голямата бюрокрация в ЕС, срещу желанието за централизация, срещу стремежа да се регулира всичко, срещу мачкането на конкуренцията вътре в съюза”. Българският национален интерес, според лидера на сините, диктува да има отворени европейски пазари и българските работници да ходят свободно в Испания и Англия. Според възгледите на основателя на Движението за европейска реформа Дейвид Камерън, ЕНП е с „прекалено федералистки възгледи”, поради което движението трябва да се яви със самостоятелна листа на изборите за евродепутати през 2009 година, като за целта от ЕНП бъдат отделени британските депутати-консерватори и техни колеги от други страни.

В резултат на тези действия в четвъртък миналата седмица Петър Стоянов не беше допуснат на заседанието на ЕНП в Брюксел, въпреки че беше поканен на него, а в същия ден председателството на партията поиска разглеждането на въпроса за суспендиране на членството на СДС в нея.

Всички тези събития съвсем естествено предизвикаха бурни реакции както от страна на вътрешнопартийната опозиция, така и сред другите три български формации, членуващи в ЕНП – ДСБ, БЗНС-НС и ДП.

Бившият лидер на СДС и външен министър в правителството на Иван Костов Надежда Михайлова обвини синия лидер в „предателство” и преследване на лични политически цели, а Петър Стоянов опонира с аргументите, че „СДС не е нечие подразделение и отстоява своите позиции”, че „синята партия няма намерение да се държи като наказан ученик в ъгъла и да получава незаслужени упреци без да се защитава”, както и че сините ще останат „лоялен партньор на европейската десница”. Подкрепа на Петър Стоянов декларира консерваторът евродепутат Джефри ван Орден, който беше наблюдател за България в периода на евроинтеграционния процес на страната. В многобройни интервюта за български медии Джефри ван Орден изрази изненадата си от „неуважителния начин, по който Мартенс третирал бившия български президент” и настоя ЕНП и нейния лидер да поискат извинение.

Друг скандал, за който съобщава българското седмично списание „Тема”, е проваленото заседание в София на Алианса на либералите и демократите за Европа, третата по големина фракция в ЕП, в която членуват ДПС и НДСВ. Вместо подготвяният с много шумотевица и средства форум, който за първи път щеше да заседава извън Брюксел и Страсбург, в София пристигна почти инкогнито лидерът на европейските либерали Греъм Уотсън за да помирява двете български членки в Алианса и партньорки в управляващата коалиция след тежките разногласия между тях около гласуването на принципа на уседналост в Закона за избор на евродепутати. Известно е, че ДПС изпадна в истински шок, когато депутатите от царската партия и някои представители на БСП подкрепиха опозицията в предложението имащите право на глас на евровота да са живяли в страната най-малко три месеца преди това, в резултат на което няколко стотин хиляди българи бяха лишени от правото на вот. Евродепутатите от ДПС светкавично се оплакаха в Страсбург от поведението на коалиционните си партньори от НДСВ, които от своя страна опонираха, че 65 на сто от българите, според социологически проучвания, подкрепяли условието за уседналост. В резултат на кавгата заседанието на Алианса на либералите и демократите за Европа в София беше отложено, а дискретната совалка на Греъм Уотсън в българската столица, обявена като „оказване на помощ на двете братски български партии за предстоящите евроизбори”, на практика се оказа „помирителна мисия”.

Така още със своя дебют в европейските политически структури българските партии подсказаха, че вместо да помагат за решаването на европейските проблеми, те по-скоро се оказаха част от тях; че партийните формации в страната 17 години след прехода са все още неукрепнали и далеч от възприетите принципи на поведение; че „европеизирането” на местните политически нрави ще бъде дълъг, сложен и непредсказуем процес.

За съжаление.