1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българско отличие за д-р Хeлмут Палдер, съветник в правосъдното министерство в Бавария

6 юли 2005

Мисленето в българското правосъдие се е променило – заявява Д-р Палдер, който участва от германска страна в проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс на България. С него разговаря Румяна Таслакова

https://p.dw.com/p/At0S
Снимка: bilderbox

“Това ме зарадва невероятно”

Д-р Хелмут Палдер след като узна, че в България му е присъден орденът “Мадарски конник”. Вече от години д-р Палдер, съветник на баварския министър на правосъдието, участва от германска страна в проекта за реформиране на Наказателно-процесуалния кодекс . И той изпитва радост – както каза пред Дойче Веле – че неговите усилия в тази област са били оценени.


“ Радвам се, защото виждам, че българската държава, отговорните политици в държавата и особено президентът ценят моята дългогодишна дейност в България. Не става въобще дума за пари, защото от проекта не печеля нищо. За мен е важно, че получавам признание. Обичам българската държава, обичам България, обичам българите и когато така се откликва на моите чувства и усилия, се радвам много. Бях много, много щастлив.”

Какво бихте окачествили като най-големия успех в работата Ви в България в рамките на туинингпроекта за Наказателно-процесуалния кодекс?

“За мен най-големият успех се състои в това, че сложихме начало на промяна на съзнанието. Не става въпрос толкова за техническата страна, която не бих искал да омаловажавам, а главно за създаването на ново мислене в прокуратурата, мислене за съобразено с конкретните условия. Целта е прокуратурата да изпълнява действително ръководната си функция и да заема важна позиция в държавата, която да се подпомага активно от други инстанции. Това според мен е един успех”.

Вие често се изтъквали, г-н д-р Палдер, че следствието е труден проблем в България.

“Да, това беше много труден проблем. С моята дейност аз си спечелих и противници, не лични, а по същество. Нямам нищо против отделните служители в следствието, но винаги сме казвали, че едно такова независимо следствие е неправилна структура, същото констатира и Европейският съюз. И сега българското законодателство е на път да внесе изменения – и това е голям успех”.

Как според Вас българската прокуратура може да играе по-ефекасна роля?

“Ролята на прокуратурата трябва да бъде така преустроена, че другите органи да работят за нея. Недопустимо е различни институции, така например полицията или специални полицейски части, да не предоставят на прокуратурата придобита от тях информация. Наред с прокуратурата не може повече да съществува отделно следствие, защото така се раздробяват компетенциите. Намаляват възможностите на наказателното производство, ако компетенциите са раздробяват. И така – прокуратурата трябва да ръководи следствието, което сега е залегнало в закона. И това е един успех. Но важно е сега и другите да се съобразяват с новите предписания”.

Какво трябва според Вас да се предприеме още, така че съдебната реформа в България да бъде приведена в съотвествие със стандартите на Европейския съюз?

“Първо трябва да уточним защо толкова много следствия и наказателни процеси траят толкова дълго. Едните казват, че вината е у полицията, други – у прокуратурата, трети – у съдилищата. Вероятно всяка от тези три институции носи вина. Ето защо Европейската комисия назначи група наблюдатели, която ще започне дейността си в България в началото на този месец и която ще провери кога донесението е било получено в полицията, кога тя го е предала на прокуратурата, кога прокуратурата го е внесла в съда и колко продължава съдебният процес. Процедурата трае все още твърде. Трябва да установим кои са причините за това протакане. Вече събрахме известна информация на какво се дължи тази дълга процедура, Причината е, че много неща се връщат на по-долната инстанция и тези грешки не се отстраняват”.

Това е сигурно една от трудностите, друг повод за критика е, че хора, заподозряни в престъпно деяние, се арестуват, но че не се завежда дело срещу тях.

“Вярно, така е. Как е възможно процедурите да отнемат толкова много време. Вече установихме някои от причините - така например слабости в процеса. Тези причини – така се надяваме – ще бъдат отстранени с новия Наказателно-процесуален кодекс. Правосъдният минисътр Станков представи проект за нов НПК. Дано новият парламент приеме тези добри предложения, които отчасти трябва да бъдат допълнени, но те сочат в правилната посока. Дано едно бъдещо широко парламентарно мнозинство придаде политическа тежест на новия НПК”.

Докога ще продължите дейността си в България, г-н д-р Палдер?

“Докато българите ме искат.”