Важността на откритата заповед за стрелба по бегълците от ГДР

Изненада ли ви появата на този документ?

Да – много рядко се случва в документите на Държавна сигурност и изобщо на ГДР да се говори толкова директно. Та нали при присъдите на отговорните лица от Политбюро го имаше проблема, че не бе възможно да се приведе писмена заповед за стрелба, а че на стрелците е било разпореждано устно – както се твърдеше тогава. Сега откритият документ е наистина ужасяващ – тъй като законодателството на ГДР, граничният закон, предвижда по жени и деца да не се стреля.

Сега, обаче, критиците смятат, че това откритие не е ново – вече е имало публикации на този документ. За поредната ли говорим в момента, или действително има нещо ново?

Факт е, че от службата за съхраняване на архивите на ЩАЗИ декларираха документа като нов, макар това да не е така – той вече беше намерен веднъж преди десет години от същата служба, и бе и публикуван още тогава. Което е до известна степен подвеждащо. Питам се най-вече следното – дали тогава и обществеността, и в частност прокуратурата, са били уведомени, тъй като преди десет години още не е била настъпила давност за по-голямата част от престъпленията, извършени във времената на ГДР, докато сега само за убийствата няма давност.

Т.е. излиза, че този документ има само историческа стойност, но не и правна?

Зависи от това дали ще може да се докаже, че заповедта за стрелба е довела и до убийства по границата. При това положение ще може да се говори за подбудителство към убийство, респективно ще има основания за започването на разследване. От кого е написан документът? Този въпрос е много важен, както и следващият – дали той е довел действително до избиването на хора. Почти 20 години по-късно естествено ще е по-трудно да се установи, отколкото през 1997-ма, когато документът е публикуван за първи път.

Щом този документ го е имало още преди 10 години, защо не е бил използван още тогава?

Присъди вече е имало – срещу тези, които са пазили стената, там всичко е било ясно, било е възможно да се докаже кой е стрелял, както и кои са издавали заповедите. Съдилищата, в това число и Европейският съд, приеха, че на стрелците са били давани устни разпореждания, както и че е съществувала верига за свеждането на заповедите, която бе и идентифицирана. Не става дума и за всеобща заповед за стрелба, отправена към граничните служители от ГДР, а за заповед, предназначена за служителите на ЩАЗИ, внедрени в граничните войски. Всичко това е интересно от гледна точка на факта, че от служителите на ЩАЗИ всъщност никой не е бил осъден. Един единствен от общо 91 хиляди души попадна зад решетките, при това не за нарушение на човешките права, а защото застрелял в пияно състояние двама преминаващи покрай поста му.