Ватиканът и миграцията на мюсюлмани в христиняските страни

�ристос към мигрантите”, приет от Съвета по миграцията на Ватикана. Подробности от Филип Крайселмайер.

Папският Съвет по миграцията изготви документ от 70 страници, в който се отправят препоръки към западните страни как да действат с имигранстите, най-вече с мюсюлманите. Съветът всъщност официално носи името ”Папски съвет за душеспасение на мигрантите и хората на път”, а негов председател е японският кардинал Стефан Фумио Хамао. Заместникът на Хамао, епископ Агостино Мачето, обясни пред журналистите защо тази папска служба е решила да изготви въпросния документ:

”Характерът на днешните преселнически движения налага феноменът да се гледа универсално, екуменически, защото в християнските страни има вече много преселници, които не принадлежат към тази църква. Оттук и необходимостта да се води междурелигиозен диалог, защото все повече мюсюлмани се преселват в традиционно католически страни.”

За междурелигиозния диалог в католическата църква отговаря друг папски съвет, който обикновено се изявява като пропагандадотр на толерантнноста и сътрудничеството. Колкото до съвета по миграцията, в последния си документ той защитава най-вече равнопоставеността между мъжа и жената, макар че това изискване не е осъществено изцяло дори в самата католическа църква. Тъкмо заради опасността от неравноправие, Съветът не препоръчва смесени бракове между католици и мюсюлмани, най-вече между жени-католички и мъже-мюсюлмани. В документа се казва, че жените-католиччки трябва да са наясно с подчинената роля, която традиционно се пада на жената в семейството с мюсюлманин. Освен това всяка католичка, която все пак сключи такъв брак – за него е необходимо извънредно църковно съгласие – трябва да има грижата още за християнското възпитание на децата си. В документа се казва още, че католическите църкви по света не бива да предоставят своите олтари за отслужване на религиозни ритуали на други вероизповедания, макар че се препоръчва общинските зали да се отпускат на мюсюлманите за техните традиционни тържества. В целия документ е показатела именно тази амбивалентност: от една страна призивите към диалог и гостоприемство, от друга – предупржеденията към имигрантите да уважават гражданските достижения на християнските страни-домакини и да се съобразяват със стриктното разделение между църква и държава. Ватиканът изброява всички права, които трябва да имат имигрантите – не само правото на труд, на образование и на свободно събиране, но и правото им да се съберат с цялото си семейство и да участват в обществените процеси на страната-домакин. Специално към християните се отправя призивът да допринесат към културата на отворените врати и да помогнат на населението да се справи със страха от прилива на чужденци.