Великденските походи за мир

Всичко започва през януари 1958 година в Лондон по инициатива на двукратния носител на нобелова награда Бертран Ръсел и на Джон Колинс от Лондонската катедрала Сейнт Пол. Така е създадена кампанията за атомно разоръжаване, като една от първите най-мащабни акции е четиридневния Великденски протестен поход от Лондон до намиращия се на 83 километра атомен изследователски център Алдермастън. Намерена е нова форма на протеста срещу безумната надпревара във въоръжаването.

Две години по-късно - през 1960 година - стартират първите Великденски походи срещу атомното въоръжаване в Германия.

От самото им начало те представляват събирателно движение за различни пацифистки и антивоенни групировки с най-разнообразна политическа насоченост - от крайно ляво до консервативно, от църковни групировки до профсъюзни инициативи. Това разнообразие представлява новост за все още доста традиционно структурирания по онова време политически пейзаж на Федералната Република.

Великденските походи за мир се превръщат в движение с огромнен обществен заряд .

Това казва Андреас Буро - един от съорганизитаротие на тези походи, станал по-късно професор по политология в университета на Франкфурт/Майн. Той казва:

"Това беше много масово социално движение. Де факто това беше първото ново социално движение във федералната Република, което със собствена сила и от собствени парични дарения - независимо от политическите партии и големите обществени организации - разви много пъстра по характер и новаторска култура на протестите."

Своя апогей Великденските походи достигнаха в началото на 80-те години, когато стотици хиляди протестираха срещу разполагането на новите атомни оръжия и на американските ракети с малък обсег на действие в Германия. Това е същевременно и рожденният час на една нова партия - тази на зелените.

През 60-те и 70-те години Великденските походи са централните акции на движението за мир.

Стотици хиляди души тогава редовно излизат на масови улични демонстрации срещу войните, срещу въоръжаването и за мир. Междувременно масовите походи за мир поизгубиха своето предишно централно значение, защото вече има и други форми на организиран протест. Значително намаля и броят на сегашните участници във Великденските походи за мир. Независимо от това, те не са изгубили значението си, особено във времена, когато пак се водят войни - например в Ирак, или когато се замислят нови - като евентуална война в Иран. Политологът Буро казва:

"Влиянието на движението за мир се състои в това, че германското общество вече не е милитаристично. В наши дни отказът да се носи оръжие по време на военната служба и възможността за цивилна военна служба е нещо съвсем естествено за нашето общество. Според допитвания, близо две трети от обществото отхвърлят участието на Германия във военни действия в Афганистан."