1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Великденски обичаи в днешна Германия

11 април 2006

На 16 април Католическата и Протестантската църкви в Германия празнуват Възкресение Христово – Великден. Като погледне човек днешните Великденски обичаи в Германия обаче ще установи, че те имат твърде малко допирни точки с религиозното съдържание на този празник.

https://p.dw.com/p/Auhb
Снимка: AP

За децата от католическата детска градина Свети Квирин в Бон, търсенето на скрити боядисани яйца е централното удоволствие на Великден, също както и за повечето деца в Германия. Малкият Рафаел казва:

Рафаел:

Когато легнем да спим срещу Великден, идва Великденският заек и донася шарените яйца, които в повечето случаи са добре скрити. Затова се налага да ги търсим из градината, и не винаги ги намираме всичките. Понякога се случва, да намерим някоя кошничка с боядисани яйца чак на следващия ден, когато вече не е Великден.”

Германските деца знаят, че Великденският заек ги посещава на връх Възкресение Христово и им донася подаръци – боядисани или шоколадови яйца, както и други малки лакомства. Яйцето е сред праисторическите символи на християнският празник Великден – пояснява Гюнтер Хиршфелдер – професор по народознание от Университета в Бон. Той казва:

Хиршфелдер:

“ Яйцето играе много централна роля във Великденската традиция и то не само от средните векове насам, а още от времената на късната Античност, около 1000 години преди това. Тъй като яйцето е считано за символ на живота и възкресението, ние го срещаме в различни варианти на обичаи. Това има връзка и с факта, че яденето на яйца е забранено по времето на Великите пости преди Великден.” – казва професор Хиршфелдер.

Заекът пък - поради пословичната си плодовитост – е считан за символ на плодородието. Той се числи към езическите символи, свързани с настъпването на пролетта и възраждането на природата за нов живот. Този елемент по-късно се преплита с великденско-християнското послание за възраждането на Христос. Пасторът от една протестантска църква в Бон , Йоахим Герхард, казва:

Герхард:

“Мисля, че Великденският Празник и великденските обичаи не могат стриктно да бъдат отделяни от пролетните обичаи. Всъщност съвпадението е доста подходящо: когато празнуваме пролетта и възраждането на зеленината и живота в природата, празнуваме и христинският празник “Възкресение Христово”. Често пътr езическите обичаи неделимо са се преплели и свързали с християнските”.

Някои от ранните християнски ритуали, свързани с Пасха, междувременно са напълно изчезнали в Германия. Сред тях се числи 40 дневният Велик пост преди Възкресение Христово. Този обичай се среща днес в доста редуциран вид сред някои верующи, които се отказват от консумацията на сладки неща, алкохол и цигари. Редовното посещение на църквите – особено през Страстната седмица – също е обичай, който е позагубил популярността си в днешна Германия. Що се отнася до децата – те се подготвят за Великденския празник като изработват различни украси за празника в часовете по ръчен труд или в къщи. Ханелоре Велтер, която е ръководителка на католическата детска градина “Свети Квирин” в Бон разказва:

Велтер:

“ Децата се занимават с различни неща : те рисуват великденски яйца, плетат великденски венци от живи цветя, помагат в подготовката на типичните великденски печива, които имат формата на заек или агънце и изработват картонени зайчета като декорации за прозорци.”

Има обаче и Великденски обичаи, които все още са с предимно религиозно обяснение – например яденето на агнешко месо, което е свързано с древния еврейски ритуал на жертвения агнец, приравняван с жертвата на Христос, загинал на Разпятието в името на хората. Друг символ с религиозно съдържание е Великденската свещ в еврейската и християнска традиция на светлината, разбирана като олицетворение на живота. Ханелоре Велтер казва:

Велтер:

“Великденската свещ е символ за Възкресението на Христос. На Велики четвъртък децата в Германия получават по една малка великденска свещ и една палмова клонка.Тя е осветена в черквата и се отнася в къщи, а на Великден децата палят свещичката и украсяват сутрешната семейна трапеза с палмовата клонка.”

Разбира се, както вече споменахме в началото, днешното празнуване на Великден е позагубило значителна част от религиозната си символика и смисъл. За мнозина Великденските празници са просто една допълнителна възможност да се посветят на пазаруване или на пътуване , както и на кулинарни удоволствия. Не напразно индустрията за шоколадови изделия отчита по Великден рекордни подажби.