Великобритания и мюсюлманското малцинство

.

На Острова живеят общо към 2 милиона мюсюлмани. За разлика от Франция или Германия носенето на мюсюлмански забрадки не предизвиква спорове, затова пък – все по-честата поява на бурка – при която жената е забулена от глава до пети и може да гледа единствено през съвсем тесен процеп, оставен за очите. Именно този вид забулване в момента се радва на растяща популярност сред младите британски мюсюлманки и се носи от около 2 % от тях. Те твърдят, че се забулват доброволно, за да не бъдат принудени да участват в негласното състезание за модни дрехи. С това обаче, те предизвикаха гнева на иначе доста толерантните британци. Наскоро от училище беше уволнена една учителка, отказала да свали булото си. Аргументацията беше, че е редно в учебния процес учениците да могат да виждат лицето на преподавателите си. Премиерът Тони Блеър подкрепи публично решението на училищните власти. Учителката оспори решението пред трудов съд, който обаче отклони жалбата и, така нещата стигнаха до конституционния съд. Британските мюсюлмани пък се чувстват застрашени и обезпокоени от някои нарастващи тенденции на нетолерантност в обществото. Някои от тях твърдят даже, че се води “лов на вещици”.

Британският министър на вътрешните работи Джон Рийд първо заяви, че родителите – мюсюлмани трябва да наблюдават своите деца, за да разпознават навреме екстремистки тенденции. По-късно се появи предупреждението на някои университетски преподаватели, че британските висши учебни заведения се пръвръщали в средище на ислямистки групровки. Консервативният партиен лидер Дейвид Камерън пое тържествено обещание, че ако торите дойдат на власт, ще разчистят мюсюлманските гета. Най-накрая в дискусията се включи и бившия външен министър Джак Стро, като каза, че ще приема на разговор само онези мюсюлмански жени, които не са забулени:

Стро:

“Когато хората комуникират помежду си, е важно, да се вижда лицето на другия, за да се разбере, какво мисли той. Вярно е, че жените, които са изцяло забулени са малко на брой, но установявам, че тази тенденция се увеличава. В същото време много хора виждат в това сигнал за капсулиране и изолиране. Затова смятам, че бях длъжен да изразя загрижеността си.”

Избирателният регион на Джак Стро се намира в северноанглийския град Блекбърн, където всеки четвърти избирател е мюсюлманин. Спонтанни анкети и читателски писма до медиите сочат, че Стро е изговорил нещо, което междувременно се споделя от повечето британци. Представителят на лейбъристите – мюсюлманинът – Лорд Ахмед съжалява за това развитие:

“Станало е много лесно да се плува по течението и да се атакува мюсюлманската общност. Това на практика се превърна в истинска мода и вероятно носи на политиците приток на гласове. Въпреки това, аз намирам подобно развитие за нередно.”

Някои наблюдатели се опасяват, че контроверзния дебат за мястото на мюсюлманите в британското общество ще стимулира десния екстремизъм. Други обаче смятат, че дебатът е бил отдавна необходим и го поздравяват, защото най-сетне са били изговорени неудобни истини. Ляволибералният учен –педагог Пол Ауербах казва:

“ На британците им се стори доста комично, когато французите и германците изпаднаха в конфликт с техните мюсюлмани по повод носенето на забрадки. Тогава британците смятаха проблема за маловажен. Всъщност дебатът за забулването е доста по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Забулването символизира желанието на едно малцинство , да промени обществото според собствените си виждания. Искането на една мюсюлманска учителка да води учебните занятия в час напълно забулена – докосва границите на британската толерантност даже и в най-либералните среди на страната.”