Великобритания търси бюджетен компромис за ЕС

Тони Блеър ще се опита да постигне намирането на споразумение по бюджетните рамки на ЕС за периода 2007-ма – 2013-та година чрез комбинация от съкращения в разходите и отстъпки по отношение на собствените привилегии на Великобритания. Бюджетният план предвижда точно 850 млрд евро за седемте години. А вноските на отделните държави би трябвало да възлизат на малко повече от 1 процент от националния продукт в Европейския съюз – което би означавало 21 млрд евро по-малко от предложението, внесено за дискусии на предишната среща на върха на ЕС през юни. Тогава компромис не се постигна поради неотстъпчивостта на Великобритания, Швеция и Холандия.

Основното перо, от което британското председателство предлага да се направят икономии, е помощите, отпускани на новите страни-членки от Източна Европа. Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Прибалтийските държави и Словения би трябвало да се откажат от около 5 до 10 процента от обещаните субсидии. За сметка на това Тони Блеър демонстрира готовността за отстъпки спрямо намалените вноски, които страната му плаща. Така би се стигнало дотам, че в периода до 2013-та година Великобритания ще внесе между 5 и 9 млрд евро повече в общата каса. Както източноевропейските държави, така и Европейската комисия отхвърлят този пазарлък официално. А в самата Великобритания част от пресата и опозицията упрекват правителството в предателство. Тъй като през юни Тони Блеър заяви, че ще преговаря за размера на британската отстъпка само в случай на намаление на аграрните субсидии.

Помощите за селското стопанство, които представляват най-голямата разходна част в бюджета, не биха могли да бъдат пипнати засега – заради съпротивата от страна на Франция и Германия. Същевременно британското председателство би могло да се стреми да постигне съгласието на двете държави за радикална реформа в аграрните субсидии от 2013-та година нататък. Оттогава би трябвало да се подпомагат само тези селски стопани, които полагат специални усилия за опазването на околната среда и природата. Директните субсидии би трябвало да отпаднат.

Всички държави-членки на Общността, включително Великобритания, се съгласиха през 2002-ра година с това, че помощите за селските стопани трябва да бъдат гарантирани до 2013-та година. На това заключение се позовава най-вече Франция, чиито земеделци имат най-голяма полза от сегашната политика на субсидии. Великобритания от своя страна получава само съвсем малка част от аграрните помощи и ги критикува – наричайки ги остаряли и старомодни. Тезата на правителството в Лондон е, че трябва повече средства да се инвестират за развитие, обучение и иновации, за да може в бъдеще да се отворят повече нови работни места.

На предстоящата среща на върха на ЕС би трябвало да бъде намерен изход от задънената улица. Британският министър по европейските въпроси Дъглас Александър заяви в интервю, че не вижда твърде големи шансове за постигането на баланс в интересите на нетните платци и нетните получатели. Подобно на предходното червено-зелено правителство германският финансов министър Пеер Щайбрюк настоява за намаляване на сумите, които внасят нетни платци като Германия, Холандия или Швеция. Нетният размер на германската вноска възлиза за момента на 8 и половина млрд евро годишно. Наред с Германия още 5 други държави-нетни платци държат бюджетът на ЕС да не нараства с повече от 1 процент от националния продукт на общността. А Европейската комисия предложи проект, който предвижда увеличение с 1,14 процента и засега изглежда напълно недостижим.

Бюджетните рамки, които трябва да бъдат определени през следващата седмица, ще бъдат подложени на още една проверка през 2008-ма година. Във финансовия план за периода 2007-ма – 2013-та година са предвидени и необходимите средства за интеграцията на Румъния и България – като държави членки номер 26 и 27. Засега следващи разширявания на общността с държави от Балканите или Турция не са взети предвид.