Вечният провокатор

Редом с другите трима от така наречената голяма четворка - Люперц, Кифер и Имендорф - в началото на 60-те годи той предизвиква шок и раздвижване на сцената със своите ярки, крещящи, провокативни картини. Големи музеи в Лондон и Хамбург напоследък му отдадоха дължимото като един от най-големите съвременни живописци.

Напоследък около скандалния художник е странно тихо.

Не се чува за никакви негови изстъпления и ексцеси, името му не се появява с едри букви по първите страници на вестниците. Очевидно Георги Базелиц е навлязъл в по-спокойна фаза от живота си, а погледът му все по-често е насочен назад.

„Криза на средната възраст му казвам аз. Или пък старчески прояви, старческа слабост. Когато остарееш, започваш да си спомняш и да се питаш дали си живял правилно, дали не е можело да бъде и по-добре. Като художник аз реагирам тъкмо на тези въпроси. Рисувам картини, в които става дума за детството ми, за ученическите години за възпитанието, за детските ми рисунки. Рисувам покойните си родители, рисувам близките от едно време, рисувам кучето…”

Това големият художник Георг Базелиц казва преди повече от 10 години, когато още няма 60. Роден е през 1938 година и всъщност се казва Ханс-Георг Керн. След като се преселва от Източна Германия на Запад, сменя името си в чест на своя роден град Дойчбазелиц.

Базелиц открай време е непокорна и тревожна душа, неудобен е.

Още като дете наблюдава съседите си с далекоглед от прозореца. Това веднага привлича вниманието на Държавна сигурност. В художествената академия в Берлин го търпят само два семестъра – изключват го заради „обществена неблагонадеждност”. През 1957 година успява да се пресели в Западен Берлин, завършва следването си и постепенно се превръща в един от най-успешните съвременни германски художници. Главната му тема: Германия.

„Всеки германец има причина да бяга от своята германскост. Защото да си германец не е толкова хубаво. За германците винаги се говорят доста лоши неща, нас навсякъде ни смятат за доста противни. Защото, когато си слаб заради историята си, другите непрекъснато ти го натякват.”

Картините в първата изложба на Базелиц през 1962 година веднага доведоха до скандал, защото полицията ги конфискува. Според тогавашните представи, платната бяха неморални. Особено предизвикателна беше картината на момче с еректирал полов орган. И по онова време Базелиц рисуваше реалистично, независимо, че модата беше друга. Днес

всяка от картините му вече струва над един милион евро,

но като художник той не е изгубил нито частица от своята провокативност. Негова запазена марка са например фигурите, обесени с главата надолу.

„Смятам, че тази провокация – ако е такава – всъщност е много интересна заради объркването, което предизвиква у зрителя. Карам го да се напряга, гледайки нещо, което е сбъркано и опитвайки се да смени гледната точка, да извърти картината, за да я види както трябва.”

Георг Базелиц е професор по живопис, картините му са окачени в Райхстага, той е сред най-популярните художници в страната. А може би скоро ще има и свой собствен музей. Град Каменц, наделач от родното му място в Дойчбазелиц, възнамерява да му открие дом-музей. Може би за 75-ия рожден на големия художник това вече ще е факт.