Видео-инсталацията "Почакай малко" - символ на конфликтите в Европа

Мъжете пристигат масово в Дуби, защото сексът срещу заплащане в Чехия е значително по- евтин околкото в Германия, също както и бензинът, цигарите и алкохола. Тук е мястото, където богатият Запад се среща с обедняла Източна Европа, тук се сблъскват абсолютните консуматорски претенции с тоталното предлагане. Всичко това е обект на една художествена инсталация, създадена от известната шведска авангардистка Ан- Софи Сиден. Инсталацията се казва " Почакай малко!" и може да се види в Кьолнското сдружение за изкуство.

Ан - Софи Сиден узнава съвсем случайно за същуствуването на най-големия европейски бордей на открито. Приятели и разказали, какво забелязали на път за България, когато преминали отвъд германо-чешката граница:

Сиден :
"Те ми разказаха, че там навсякъде по шосето и сред гората стоят момичета. Тази представа трайно се запечата в съзнанието ми. През младостта си съм пътувала на автостоп из цяла Европа, често пъти съвсем сама и мога да си представя, колко е несигурно, сам да стоиш на шосето. Трудно ми беше да си представя, че там - насред природата - се върти масова проституция." - казва Ан Сиден.

Шведската авангардистка решава сама да се увери, че разказаното и от приятели съществува реално и заминава за Дуби, където остава в продължение на няколко месеца. Тя разговаря с проститутки, със сводници, полицаи, наемодатели на стаи, мъже и винаги запечатва видяното със своята видеокамера. Така се разжда едно произведение на изкуството - видеоинсталация , озаглавена " Почакай малко". Това е конгломерат от картини и звуци, които обграждат посетителя на изложбата. На една дълга стена се движи видеопрожекция от едно пътуване с автомобил по европейсата магистрала Е- 55. Ярко гримирани момичета в миниполички стоят насред уличното платно, колите забавят движението си, а чешките момичета подвикват на немски " Почакай малко" - и предлагат бърз секс срещу заплащане - или на място или в някой от неизброимите бордеи - например в Дуби. В това малко гранично градче няма никаква работа сред рухването на комунистическата система. Затова много от жените предлагат тялото си срещу заплащане на богатата клиентела от Запада. Ан - Софи Сиден намира това за тъжно, на представя своя видеоматериал без всякакъв коментар. Защо ? Сиден :
Онова, което не ме интересува, е черно-бялото мислено. Аз се възхищавам на филмите на Фасбиндер, защото те показват проблематичните аспекти на човешкото съществуване и за неговите типажи не съществуват прости решения. Надявам се, това да се усеща и по отношение на моята инсталация " Почакай малко", а освен това смятам за проблематично да се произнасят присъди над други хора." Инсталацията на шведската авангардистка на пръв поглед прави впечатление на документално произведение, но то не е само такова. Авторката провокира войоризма и любопитството на публиката. Видеозаписите от интервютата се излъчват в отделни стъклени сепарета и онзи, който иска да чуе, какво казват жените, трябва да влезе вътре - така и сам се превръща в част от едно пийпшоу. Човек може да чуе разказа на Катя за необичайните желания на нейните клиенти, както и на един сводник, който споделя, че в действителност би предпочел да си е келнер както преди по комунистическо време, когато още имало почтенна работа за всички.... "Почакай малко" представя спектър от индивидуални житейски истории с моменти на възход, падение, надежди, срам и унижение - и то едновременно. Със своята многопластовост видео-инсталацията се превръща в символ на голямата човешка катастрофа по отворената граница между Изтока и Запада, в символ на изключителните геополитически конфликти вътре в самата Европа.