Вили Бец и любовта му към парите
9 ноември 2005
21-ви септември 2005-та година: служители на криминалната служба в германската провинция Баден-Вюртемберг посрещат на летището заможния Вили Бец, пристигащ с полет на Луфтханза от София. Вместо тържествено посрещане – белезници. Бец бива обвинен в подкуп на държавни служители и политици от страните в Източна Европа.
Всеки, който е пътувал поне веднъж по европейските магистрали, познава името Бец, изписано със сини букви върху ярко жълтите покривала на тежкотоварните автомобили. Дори служители на концерна Бец не са осведомени за точния брой на автомобилите, притежание на транспортната фирма. Много от Бец-камионите принадлежат официално на дъщерни фирми на концерна. Смята се обаче, че империята Бец разполага с близо 4 000 тежкотоварни автомобила.
Вили Бец започва де факто от нулата. Непосредствено след края на Втората световна война синът на обикновен селски работник е на 17 години. Съвсем случайно погледът на младия Бец се спира върху един камион, изоставен на улицата от френската армия по време на победоносния й поход през Вюртемберг. Още докато Сталин, Чърчил, Труман и де Гол преговарят в Потсдам за сключването на мир, Бец се пазари за цената на порутения камион. И още преди държавните глави да са подписали мирния договор, Бец закарва първата си доставка до съседния по-голям град – хранителни продукти и въглища. Никой не се интересува от факта, че 17-годишният е без шофьорска книжка.
Още от самото начало Вили Бец си поставя конкретни цели – от един тежкотоварен автомобил той увеличава на пет, няколко години по-късно на десет, през 1975-та година Бец е най-голямата транспортна фирма в Германия, а днес е номер едно в Европа.
Вили Бец дължи главозамайщата си кариера не на последно място на добрия си усет за търсенето на вътрешния пазар. Когато през 50-те години позабогателите германци отправят жадни погледи към ароматните френски и италиански вина, Вили Бец товари камионите си с търсената стока. През 60-те, годините, през които нито една транспортна фирма не се осмелява да прекарва стоки по опасното трасе в посока Близкия Изток, Вили Бец си проправя път към Иран, Сирия, Кувейт и Саудитска Арабия.
От огромно значение за бизнеса на Вили Бец са сделките му през 70-те години, тоест по време на Студената война. От политическа гедна точка консервативно настроеният германски предприемач се отправя един ден към София, където се споразумява с българското правителство да поеме държавната транспортната фирма Сомат, с други думи социалистическото предприятие се сдобива изведнъж с капиталистически господар. По този начин Бец си подсигурява не само достъп до източноевропейския пазар. Той наема освен това евтините български шофьори на тежкотоварни автомобили за поръчките на концерна и в старните от Западна Европа. Връзките с България полагат основите за разрастването на германската фирма на европейския пазар. Докато конкуренцията спазва строгите разпоредби за задължителната почивка на шофьора по време на пътуването, тежкотоварните автомобили на концерна Бец се управляват винаги от двама български шофьори. Те карат винаги на смени, тоест пътуват без почивка и са на всичкото отгоре по-изгодни в заплащането от един германски шофьор.
Преди десет години Вили Бец предава империята си в ръцете на сина си Томас. Оттогава той намира време най-много за някой друг прием в София или Тбилиси, където го посрещат винаги като високопоставен държавен гост. През 2004-та година Бец открива в българската столица най-модерният транспортен център в Източна Европа. В същото време обаче германските власти вече таят подозрения относно легалния ход на сделките на заможния бизнесмен. Днес се знае със сигурност, че Вили Бец е заплатил подкупи в размер на 4 милиона евро на политици и държавни служители в Грузия, Казахстан и Азърбейджан, за да се сдобие по нелегален път с транзитни разрешения за транспорт на стоки между бившите съветски републики и Европейския Съюз.