Високите цени на нефта увеличават шансовете на обновляемите енергии

Понякога всички злини се струпват наведнъж. В Близкия изток положението със сигурността продължава да е лошо, не само защото в Ирак редовно са взривявани нефтодобивни инсталации и тръбопроводи. И в Саудитска Арабия нарастват опасенията, че атентатите и въоръжените сблъсъци ще засегнат о втората в света петролна сила. В Русия продължава конфликтът между един от петролните гиганти и правителството, като изходът от него продължава да е неясен. В Нигерия, номер седем сред нефтопроизводителите в света, военнолюбиви сепаратисти по делтата на Нигер смущават нефтодобива, в Мексиканския залив ураган след ураган предизвикват намаляване на добиваните количества. Също и във Венецуела, тази важна за снабдяването на САЩ с нефтопродукти страна, стачки и безредици продължават да заплашват износа. А организацията на страните-нефтопроизводителки ОПЕК трябваше да признае, че очевидно е харчила петродоларите си за всичко друго, но не и за разширяването и модернизирането на нефтодобивните инсталации в страните-членки. Те чисто и просто не могат да произвеждат повече от сегашните количества.

Твърде ограниченото предлагане се сблъсква с повишено търсене. САЩ са най-големият потребител на петрол в света и продължавата да ползват ”черното злато” разхитителски, а освен това и президентът на САЩ Буш реши да запълни до откат стратегическия петролен резерв на страната. В Далечния изток ограмна петролна жажда демонстрира Китай, който през т.г. се превърна във втори в света консуматор на тази ценна суровина, а на хоризонта вече се задава следващият гигант, който с нарастващото благосъстояние започва да следва и западния култ към автомобила. Става дума за Индия.

Ограничено предлагане, нарастващо търсене – все съставни части на рецептата за ценова експлозия. Няма никаква полза от това да се прехвърля вината върху спекулантите, които уж изкуствено завишавали цените. Защото и фючърсните пазари е в сила законът за предлагането и търсенето, там само бъдещите развития се приемат за дадености и се предприема опитът за презастраховане от растящите цени. С други думи: пазарите си действат съвсем нормално и разпращат недвусмислен сигнал, който гласи: петролът е намаляващо и поради това поскъпващо благо. Не помагат плачовете и надеждите за по-добри времена – такива не се задават и няма да има. Точно обратното: през следващите 25 години потреблението ще нарастне с още 50 на сто, преценява Световната агенция по енергетика.

Нека се надяваме, че тези експлодиращи цени ще окажат целебно въздействие. Разбира се, не са безоснователни оплакванията, че покачване на цената с 10 долара ни струва около половин процент от икономическия растеж. То доказва обаче също така, че нефтът не е нескончаемо благо, с което да може вечно да се смазва световната икономика. Последните резерви са твърде ценни, за да бъдат отоплявани с тях зле топлоизолирани къщи, да се ходи с леката кола до пощенската кутия на ъгъла или да се лети с билет за 19 евро от Франкфурт до Барцелона.

Да, от тази експлозия на цените може да се получи и нещо ценно, тъй като тя ни принуждава да водим далновидна енергийна политика, която може да се изразява единствено в намаляване на зависимостта от ”черното злато”. Тя принуждава индустрията, да размишлява по-сериозно за енергийно-ефективните производствени методи, принуждава потребителите да се огледат за по-икономични автомобили и отопления, принуждава енергопроизводителите да инвестират повече от досега в научните изследвания и ползването на обновляемите видове енергии. А колкото по-скъп става петролът, голкова повече си струва всяко нововъведение, намаляващо зависимостта ни от него. Така погледнато, цените могат спокойно да продължават да нарастват, макар и автомобилистите засега да се ядосват по бензиностанциите.