Високите цени на петрола са основен риск за развитието на световната икономика

Глобалният икономически ръст, отбелязан през миналата година и възлизащ на повече от 5 процента, е един от най-високите за последните няколко десетилятия. Междувременно обаче икономическият ръст на световната икономика отбелязва лек спад. Международният валутен фонд прогнозира за текущата година икономически ръст от не повече от 4,3 процента. Такива са и прогнозите за идната година. Експертите на Международния фонд са загрижени от силния и продължителен спад на икономиката в световен мащаб. Ето думите на главния икономист в Международния валутен фонд Рагурам Раджан.

“Подемът на световната икономика зависи до голяма степен от икономическия растеж в САЩ и в бързо разрастващите се икономики в азиатския континет. Продължителният подем на народните стопанства в еврозоната и Япония е по-скоро дългосрочен проект.”

Докато икономическият растеж в САЩ за текущата и идната година се очаква да възлиза на 3,6 процента, прогнозите за икономическия растеж в страните от еврозоната не надхвърлят границата от процент и половина. Икономическият растеж в Германия ще възлиза дори на по-малко от един процент, казва Рагурам Раджан.

“Американците живеят ден за ден, те не мислят за бъдещето. Европейците са по-различни в това отношение. Те са притеснени от въздействието на реформите в трудовия пазар и пенсионното осигуряване.”

Експертите на Международния валутен фонд определят високите цени на петрола като сновен проблем за развитието на световната икономика. Покачването на цените на петрола спира икономическия растеж и може да доведе до инфлация.

В доклада си за състоянието на световната икономика Международният валутен фонд не се въздържа от критика. САЩ биват упреквани заради прекалено високия бюджетен дефицит, а към Индия се отправят препоръки за влагане на повече средства в инфраструктурата. Международният валутен фонд насърчава Китай да въведе плаващ обменен курс и препоръчва на Европа да се сбогува с мисленето за благото на държавата. Рагурам Раджан казва:

“Предвид на настоящия си потенциал за икономически растеж Европа не може да си позволи поддържаните до този момент структури на благоденстващи държави. Необходими са структурни реформи за подобряване на конкурентноспособността. При положение, че по цял свят се работи почти денонощно, Европа не може да си позволи да води дебати за установяването на 35-часова работна седмица.”