Влият ли си Европейската централна банка и американската емисионна банка?
6 декември 2006�ду решенията на двете емисионни банки? Юлия Елверс- Гуйот потърси отговор на този въпрос.
В доклада сиза ноември Европейската централна банка записа: като се има предвид какви са очакванията за инфлацията през 206-та и 2007-ма година, трябва да останем бдителни. Това означава ясен сигнал за по-наттъшно повишаване на лихвения процент. Преди четирете му увиличавания от миналия декември насам в докладати на банката се предупреждаваше винаги за необходимостта от повече бдителност. От другата страна на океана американската емисионна банка бди над монетарната политика в САЩ. Типичното за нея е, че тя отдавна не е повишавала лихвения си процент и няма намерение да го прави в скоро време. До каква степен двете банки си влияят една на друга? Какво ще стане, например, ако Евроепйската централна банка спре да евилачавалихвите си? Ще има ли това въздействие върху американаската лихвена политика?
Не, категоричен е Карсетн Юниус, ръководител на отдел капиталови пазари в Декабанк:
По принцип двете емисионни банки са независими една от друга. И все пак лихвите на ЕЦБ влияет върху долара и затова банката внимава, дали в момента доларът е особено силен или особено слаб спрямо еврото, защото това би имало импулси и за икономиката в еврозоната, казва експертът от Декабанк.
САЩ са голяма икономика, в която обаче външнотърговските отношения не играят особено голяма роля. Еврозоната, обратно, зависи много силно от износа. Ето защо не е чудно, че европейците следят много точно, как се развива лихвената политика в САЩ. Клаудия Винд, икономистка в Хелаба, банката на германските провинции Хесен и Тюрингия твърди:
И Трише го каза на последната пресконференция: една евнтуална фаза на слабост в американската икономика го безпокои. А това означава, че тя ще се отрази върху еврозоната, която както знаем е много зависима от износа отвъд океана. Да предположим, че ЕЦБ намали лихвите, тогава от другата страна на океана това ще доведе до едно силно спрямо долара евро, което пък ще нарака ЕЦБ да бъде по-предпазлива, казва Клаудия Винд.
И Михаел Шуберт, икономист от Комерцбанк, вижда индиректна връзка между решенията за лихвените проценти на двете емисионни банки:
Разбира се всеки е отговорен за лихвения процент, който определя и може да го променя в страната си, но и се съборазява със сигналите, идващи отвън, защото в последно време задлъжняването в чужбина стана много лесно. По този начин се образува едно глобално количество пари, което по всяка вероятност ще повлияе върху ръста на инфлацията през идното столетие, прогнозира Михаел Шуберт.
Това означава ново предизвикателсто за финансовите аналитици: те трябва да развият нови индикатори, които да отчитат развитието на паричната политика в цял свят.