Влошената атмосфера в навечерието на срещата на върха ЕС-Русия

Напоследък в Берлин все по-често подчертават високата стойност на “стратегическото партньорство” с Русия. От ЕС също постъпват сигнали за увереност, че по-нататъшното развитие на Евржопа може да бъде само със, а не против Русия. Това звучи едва ли не като заклинание в навечерието на срещата на върха ЕС-Русия в петък в Мафра, Португалия. С официалните декларации обаче все по-чество се сблъскват скептицизъм и критика.

При закрити врати от страна на ЕС се казва, че развитието на Русия не бива да се ограничава само върху сферите на икономиката и енергетиката, а трябва да съдържа и общи принципи за ценностите като правото, свободата на мненията, човешките права. Именно в тези области обаче в Русия имало повод за сериозна загриженост.

Руски експерти и политици енергично отхвърлят тази критика и все по-често говорят за “курс към конфронтация”, за “антируски настроения в ЕС”, за погрешна информация в медиите от и за Русия.

Фалк Бомсдорф, ръководителят на фондацията “Фридрих Науман” в Москва пояснява:

“Що се отнася со политическата класа, до елитите: те често възприемат нашето подчертаване на ценностите като политически инструмент, използван, за да се придобие и запази политическо влияние в Русия, за постигането на определени политически влияния. Те в крайна сметка не ни вярват, че по този начин се застъпваме за нещо особено сериозно, което искаме да постигнем. А що се отнася до обикновения т.н. “средностатистически човек” от улицата, то всичко това е много, много далеч от него”.

От руска гледна точка разногласията идват заради онези държави от ЕС, които в продължение на 4 десетилетия са били част от съветската империя, а сега като членки на общността, надигат критични гласове срещу Москва. Така например Полша наложи вето срещу преговорите по новато спогодба за партньорство между ЕС и Русия, реагирайки по този начин на въведената 2005 г. руска забрана за внос на месо и месни продукти от Полша. Или пък конфликтът около паметника на съветската армия в Талин, където естонското правителство премести руския паметник от първоначалното му местонахождения, а Русия остро разкритикува тази стъпка и заговори за гавра с паметта на загиналите. В същата категория попада и ситуацията на рускоезичните малцинства в балтийските републики, където голяма част от етническите руснаци са без гражданство. Гернот Ерлер, държавен министър в МВнР в Берлин, вече от известно време насам наблюдава, че европейско-руските отношения се усложняват:

“Мисля, че наистина има разлики между възприятията от руска страна и от страна на ЕС, както и от страна на Германия. От руска страна е налице фрустрация и има редица двустранни трудности, които не разбираме и не сме готови да приемем току тъй. В Русия винаги се проявява голяма загриженост за политическото право на участие на руските граждани, примерно в държави от ЕС като Естония и Латвия. Все още не е забравен проблема с паметника: това са все много емоционално обременени теми, изискващи интензивни занимания, за да бъдат изобщо разбрани. Това се отразява впоследствие в един всеобщ скептицизъм спрямо ЕС. А, разбира се, в Русия се разбира и в какво състояние е ЕС в момента. Т.е. самата Русия се чувства, поела по пътя към ново укрепване и се търси нова, по-важна роля в глобалната политика и в руските изказвания значение има и обстоятелството, че ЕС сам има свои сериозни проблеми.”

И намеренията на САЩ за разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Полша и Чехия, събуди сериозни ядове в Москва. Там се смята, ме засегнатите европейски държави се оставят да бъдат превърнати в инструмент за хегемониалните амбиции на Вашингтон. Според Русия ЕС била бездеен зрител в това отношение. Освен това ЕС бил на съвършено погрешни позиции спрямо усилващите се националистически движения в Украйна и Грузия, оплаква се близкият до Кремъл политолог Вячеслав Никонов. Според него вината била не на последно място в системата за гласуване в евросъюза:

“ЕС е, както винаги се казва, солидарна общност, в която всички членове трябва да са на единно мнение. Т.е. решенията се взимат възоснова на най-малкия общ знаменател. Особено Полша и Естония нямат интерес да се развиват отношенията с Руската федерация. Поради това е трудно да се говори за перспективите. Позицията на Русия беше и е за широко сътрудничество с ЕС, ако и ЕС има готовност. Не съзирам тежки грешки, които Русия да е допуснала спрямо ЕС”.

Политиците в Кремъл реагират ядосано и си правят своите собствени изводи, както е наблюдавал Йенс Зийгерт, ръководителят на представителството на фондацията “Хайнрих Бьол” в Москва:

“Те казват: “Няма защо да се споразумяваме с поляците, те всъщност не са толкова важни, но с Германия и Франция, с тези две значими търговски сили, с тях можем да се споразумеем и на тях ще им доставяме газ, а на поляците - не”. Разделяй и владей. Това може да се критикува, но именно от това се възползва Русия”.

Не чак дотам мрачно оценява положението държавният министър в германското външно министерство Гернот Ерлер. Той съзира и позитивни страни в нелеките отношения с Русия:

“Би могло да се направи и списък с много точки затова, къде има общо в политиката между ЕС и Русия. Впрочем и между Америка и Русия. Независимо от това дали става дума за международната отбрана срещу терористичните мрежи или пък близкоизточната политика. Поведението на Русия се драматизира, възприема се емоционално, така че се стига до много фрустрации в отношението към Русия. Ако обаче се погледне реалната политика, онова, което наистина се случва, то тогава става ясно, че има и много конструктивни моменти. Особено ще се отнася до усилията на Германия. Това също не бива да се забравя”.