Водещите теми в германската преса на 13 юли

Не, интеграционният форум на високо равнище определено не се явява жалон – както твърди канцлерката Ангела Меркел – е категоричен Ландесцайтунг от Люнебург. Защото жалоните могат да се поставят само на вече проправено трасе. А интеграционната политика засега е все още на стартови позиции. Въпреки това форумът беше успешен, понеже определи насоките. Националният интеграционен план представлява амбициозна програма, която би могла да премахне едновременно две големи лъжи – първата е на германското общество, което все още смята, че Германия не е страна на емигранти. А втората засяга пришълците, много от които смятат, че интеграцията е нещо, от което те само могат да изискват, без от своя страна да предприемат нищо. Наложеният от три от най-големите турски организации бойкот на форума хвърля ярка светлина именно върху този дефицит. Но пък бойкотиралите си навредиха сами на себе си – засега влакът на интеграцията тръгва без тях. По същия повод Франкфуртер Рундшау пише – този, който сега посочва със злорадство празните столове на турските организации при вчерашната среща, е разбрал твърде малко от чувствителността, породена от десетилетното отхвърляне и културна изолация. Мигрантските съюзи ще бъдат достатъчно умни да подхванат отново преговорите в най-скоро време. А политиците трябва да бъдат достатъчно умни да създадат предпоставките за завръщането им без от това да пострада тяхната репутация. Без това взаимно разбиране и най-прелестните интеграционни форуми и най-мъдрият национален план биха проиграли шансовете си за практическо приложение.

Федералната канцлерка не допусна да бъде разколебана от шума пред вратата й – изтъква Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Необходимо бе и изрично да бъде посочено следното – че на федералното правителство ултиматуми не се поставят. Интеграционните курсове ще трябва да бъдат насочени и към представителите на тези организации, които смятат, че канцлерката би могла да бъде подтикната към внасянето на подобрения в един току-що приет закон при наличието на интереси в определени кръгове. Дискриминирани в този диалог не са турците, а всъщност представителите на много други емигрантски нации, на които през последните дни думата не беше дадена изобщо, не и в канцлерството.

Всеки може да си мисли каквото иска за голямата коалиция, но независимо от всички протести от страна на едно колкото шумно, толкова и необозримо малцинство, тя би могла да запише интеграционния форум като свой актив. С подкрепата на провинциите, общините и мнозинството мигрантски организации федералното правителство успя да създаде прагматичен план, насочен към по-добрата интеграция. Амбицията е значително, включително от гледна точка и на финансовите й измерения, но сега й предстои да бъде изпитана – чрез максимално пълноценното приложение в реалността. Това бе позицията на бонския Генерал Анцайгер, следва мнението на Осттюрингер Цайтунг: предназначението на закона е най-вече да укрепи позициите на жените, за които в противен случай биха възникнали опасенията, че би им се наложило да живеят в Германия в изолация. Който идва от Съединените щати или от Япония, или пък по някакви други причини има по-малко интеграционни проблеми, няма нужда да знае немски. Което според турските организации представлява дискриминация. Тъй като те знаят: законът има предвид най-вече турските жени от социално слабите слоеве. Но поставянето на женските проблеми ни най-малко не вреди на нарочените за жертви. Точно обратното е – от жените зависи дали местните хора и пришълците ще могат да живеят мирно и равноправно един до друг. Едно е сигурно: жените са моторите на интеграцията. Ако майките са интегрирани езиково и социално, и децата им имат по-добри шансове.