Военните планове на Турция срещу ПКК

Погребение в турската провинция, оплакват млад мъж. Докато отбивал военната си служба в югоизточна Турция, той бил разкъсан на едно шосе от бомба с дистнацинно взривяване. Загинали и още четирима негови другари. Младата вдовица с три малки деца на ръце е в пълна безизходица. Но това е турското всекидневие. Почти всеки ден някъде в югоизточен Анадол експлодират бомби на кюрдската работническа партия ПКК, почти всеки ден умират и цивилни граждани. На запад сякаш не възприемат особено серизно тези факти, смята турският премиер Реджеп Таийп Ердоган:

“Някой мерят събитията в Израел с един аршин, а тези в Турция с друг. Но терорът в Турция не може да се мери с различен аршин в сравнение със ставащото в Близкия Изток, в Афганистан, в Сомалия или в Мадрид. Терорът навсякъде е терор.”

Гневът на турския премире е насочен срещу САЩ, които според него носят част от отговорността за жертвите в Турция. Защото терорът на ПКК идва от Северен Ирак, където думата има тъкмо Вашингтон. Откакто преди седем години бяха принудени да се изтеглят от Турция, кюрдските бунтовници са се подслонили в планината Кандил в Северен Ирак. Там те могат не само на спокойствие да изработват бомби и експлозиви, от там много удобно атакуват цели в Турция и бързо пресичат границата в обратна посока. Турците не могат да преследват на иракска територия – американците не разрешават. От години вече Анкара моли Вашингтон или да предприеме мерки срещу позициите на ПКК в Северен Ирак или даде зелена светлина за турска интервенция в региона. Досега без успех, защото САЩ имат други грижи в Ирак. Години наред Анкара търпи и чака, но сега търпението вече е на изчерпване – не на последно място и заради нападението на Израел срещу Хизбула в Южен Ливан. Турската общественост е възмутена от факта, че САЩ одобряват интервенцията на Израел като самозащита, а в същото време не разрешават на Турция да постъпи по същия начин спрямо ПКК. След изралеското нападение срещу Южен Ливан Анкара вече смята, че не е нужно да се съобразява с позицията на САЩ и може да изпрати свои войски в Северен Ирак. Министър-председателят Ердоган казва:

“Когато държавата А прави нещо, то се толерира, когато държавата Б прави същото – положението е съвсем различно. Тази логика, този начин на мислене са неприемливи. Ние сме готови по всякакъв начин да допринесем за мира в Близкия Изток, но трябва да има нагласата, че е необходимо да се спре терорът и в Турция. Нека никой не се съмнява, че имаме възможност да се грижим за себе си и сме готови за да го сторим.”

Настъплението така или иначе вече е започнало. Турски елитни части се разполагат в граничната област, 150 хиляди души вече са позиции там, транспортни самолети стоварват оборудване. Турски военен експерт коментира:

“Генералният щаб има няколко различни плана за тази операция, която трябва да тури край на присъствието на ПКК в Северен Ирак. Един от вариантите е да се атакуват от въздуха лагерите на ПКК в планината Кандил, друг вариант предвижда десант. Генералният щаб ще препоръча на правителството и разгърната пехотна офанзива, в чиито рамки вторият корпус армии ще навлезе в Северен Ирак и с иранска подкрепа ще обкръжи планината Кандил и ще я щурмува.”

Турция наистина може да разчита на иранска подкрепа при такава офанзива. Иран още през пролетта бострелва позиците на ПКК в планината Кандил, за да помогне на турците. Техеран ще подкрепи и нахлуването на турски войски в Северен Ирак, казва сега иранският посланик в Техеран. Посланикът на САЩ от своя страна предупреждава да не се стига до такива операции. Ето какво казва по този повод турският премиер Ердоган:

“Това решение не се взима от американския посланик, това решение се взима от правителството на Турската република. Ние сами решаваме и сами действаме.”