Войната в Ирак бе в центъра на телевизионния дебат на републиканците в САЩ

“Нахлуването в Ирак в 2003 година беше абсолютно правилно, но демократите не искат да признаят това”, заяви бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани по предавания пряко от телевизията дебат. Не било възможно, Садам Хюсеин да бъде оставен на власт и същевременно да се води войната срещу терора, подчерта Джулиани.

Сенагорът-републиканец Джон МакКейн отправи нападки срещу бившата “Първа лейди” и кандидатка за президентството от ДП, която бе оповестила, че ако бъде избрана и влезе в Белия дом, щяла да сложи край на военното присъствие на САЩ в Ирак “Ако мисис Клинтън твърди, че войната в Ирак е война на президента Джордж Уокър Буш, то тя не е разбрала, чче не президентите губят войните. “ И партиите също не губят войни, подчерта МакКейн. Та нали той самият, изтъкна сенаторът по време на мандата на президента-демократ Бил Клинтън, не е казвал, че войната в Босна е “война на президента Клинтън”.

По време на втория телевизионен дебат на демократите в неделя Хилари Клинтън потвърди искането си за изтегляне от Ирак и каза “Това е войната на Джордж Буш, той е отговорен за тази война, той я започна, той я води зле, той я остави да ескалира и продължава да отказва да й сложи край”. Демократите проведоха своя телевизионен дебат на същото място както и републиканците – на стадион за хокей на лед в щата Ню Хемпшър. Щатът на Източното крайбрежие е от особено значение за президентските избори, тъй като тук по традиция се провеждат първите предварителни избори, на които се определят кандидатите на партиите.

Мит Ромни, бившият губернатор на щата Масачузетс, осъди лидера на мнозинството на демократите в Сената на САЩ Хари Рийд, заради изказването на Рийд, че войната в Ирак била изгубена. “Хари Рийд не е прав, ние не сме изгубили войната в Ирак”, каза Ромни. Не бивало да се говори за изгубена война, когато там в опасност били мъже и жени от собствената армия. Досега според демоскопските анкети за най-вероятен кандидат с най-много шансове за успех се котира Джулиани, макар и в последно време да има отлив на симпатизанти. Между другото и заради сравнително либералните му позиции по отношение на абортите и по социалните въпроси.