Войната в Ирак пречи на демократизацията в Близкия и Средния изток

“Войната, която междувременно се определя като ключ за демократизацията на региона, дава точно противоположното отражение” – казва политологът от Йена д-р Лерс Бергер. Респективно възможностите на Запада за оказване на влияние върху политическото развитие на държавите от региона отслабват значително. Едновременно европейците не оказват достатъчно натиск за извършването на реформите в тези страни.

В резултат от ескалиращата гражданска война в Ирак американците стават все повече зависими от Саудитска Арабия или Египет като актьори в региона – смята още Бергер. “Затова и бе отслабен натискът, оказван на тези страни – особено що се отнася до вътрешнополитическите реформи”. Освен това ангажиментът на Съединените щати в Ирак доведе дотам, че изискванията за извършване на реформи – като например за провеждането на свободни избори или за установяване на равноправие за жените, биха могли лесно да дискредитират режима и религиозното статукво. Подобни усилия биха били представени като част от така наречения американски империалистически проект – смята ученият от Йена.

Именно такова явление би могло да се наблюдава в Египет. “Там под натиска на Съединените щати бяха проведени президентски и парламентарни избори – посочва Бергер, като изтъква, че в момента египетското правителство отново е заето с това да забави максимално и минималните реформи, които са в ход”.

Според бергер Западът би трябвало да използва по-интензивно финансовата подкрепа като средство за натиск при осъществяването на демократични реформи в тези държави. И докато американският Конгрес полага постоянни усилия в това отношение, същото не би могло да се каже за европейците. При срещите с представители на тези държави от страна на Федералната република се чуват твърде рядко изискванията за политически реформи – казва експертът. Европейците биха могли, например, да използват като средство за натиск достъпа до европейските пазари – препоръчва той.

В дългосрочен план демократизацията на държавите от Близкия и Средния изток би могла да отнеме опората, с която сега разполагат ислямистите – смята Бергер. Но ако процесът на демократизация не бъде обвързан с укрепването на гражданското общество и с гарантирането на основни права като свободата на мненията и на пресата, всичко това би могло да доведе до наплив към ислямистите – както показа победата на Хамас в палестинските територии.

При това западната външна политика определено не се явява причина за засилването на ислямския тероризъм – тя в най-лошия случай служи на радикалите като повод за техните кървави нападения. “Дори и една по-малко конфронтационна политика като тази от 90-те години, когато съществуваше надеждата за разрешаване на израелско-арабския конфликт, бе се възприемала от ислямистите като легитимираща насилието” – казва Бергер.

В много по-голяма степен става дума за противоречия в рамките на самия ислямски свят – между тези, които споделят по-откритата към света интерпретация на исляма, и другите, които отхвърлят универсалното разбиране за човешките права. Последните виждат в глобализацията заплаха за техния обществен монопол.