Войслав Кощуница не бърза по пътя към Европа Коментар от Андрей Смодиш

Локомотивът Сърбия пътува трудно. Почти няма въглища за парния котел, релсите са в мизерно състояние. Въпреки това влакът е с крайна спирка Брюксел, следователно трябва да се движи, колкото е възможно по-бързо. Поне досега, защото от вчера влакът спря. Работата е там, че на машиниста Кощуница му е добре в бедната провинция. Той се наслаждава на гледката отгоре, от кабината си в локомотива, а Брюксел не го интересува.

Поне така може да се интерпретира, че победителят от изборите през декември състави правителство на Сърбия, което среща зад граница и най-вече в ЕС, неразбиране. Хавиер Солана вече формулира това неразбиране по дипломатичному: "подобно правителство не е от полза за международните отношения".

Не е чудно, защото Кощуница встъпва в пакт с дявола. Вярно е, че мнозина в Сърбия съзират в лицето на Милошевич сънародник, който трябва да бъде защитен, ако трябва от целия останал свят. Светът пък възприема Милошевич като комунистически екс-диктатор и политически отговорното лице за войните на Балканите. Кощуница се числи към първите и когато сега с помощта на партията на Милошевич сформира правителство на малцинството той се превръща в съюзник на поддръжниците му.

Кощуница обаче си има юлбими занимания. Той иска да стане президент и затова се стреми да съхрани добрите си отношения с радикалното мнозинство в страната. Той не иска да поема трудната правителствена работа и порадо това може би няма да поеме премиерското кресло. Освен това той не обича трибунала в Хага, следователно му отърва, че партията на Милошевич издига като условие за правителствената подкрепа искането да се прекрати сътрудничеството с Хага. Тези любими занимания на Кощуница обаче водят до странични ефекти. За Белград има три важни въпроса, при които Европа играе роля. Първо: ще остане ли Черна гора заедно със Сърбия? Второ: ще остане ли Косово в Сърбия? И трето: откъде ще дойдат парите за икономическото възстановяване на Сърбия? За Кощуница всичко това не са проблеми! От Черна гора той може спокойно да се откаже, а при възможната загуба на Косово, може да прехвърли вината върху Европа. А що се отнася до икономическия възход... Е, не може човек да има всичко. Докато машинистът Войслав Кощуница се прави на държавник, хората в Сърбия ще трябва още няколко десетилетия да чакат влака за Брюксел. Както и спешно нужните пари за икономическото съвземане на страната.