Впечатления от България

Идната седмица австрийският ежедневник Der Standard ще публикува серия от четири големи материала за България на журналистката Аделхайд Вьольфл. Наскоро тя е посетила България за първи път.

Един от материалите на журналистката е за живота на ромите в София. За да вникне по-добре в проблема, Аделхайд Вьольфл се е срещнала с представители на ромски неправителствени организации. С тях е посетила няколко ромски махали, включително “Факултето”.

“Отидох и в едно друго поселение - с бараки, със стари железопътни вагони. Там хората живееха без ток и вода. Дори представителите на ромската неправителствена организация, които ме придружаваха, отказаха да излязат от колата, защото ги било страх.”

Австрийската журналистка е останала учудена и от отношението към медиите в България.

“Като влязох в Парламента, първо трябваше да ми направят снимка. После настъпи дълъг спор дали да ми се позволи да вляза с диктофон.”

В Народното Събрание Аделхайд Вьольфл се е срещнала с лидера на “Атака”, Волен Сидеров.

“Беше много любопитно, че по време на интервюто, разположи да седят около мене, предполагам, свои съпартийци, които бяха насядали около цялата маса като един вид пазачи.”

При опита да уговори среща за интервю с кмета на София Бойко Борисов, журналистката от Der Standard пък трябвало да обяснява на пресслужбата му с кои други политици вече е разговаряла и какво точно е правила до този момент в България.

Аделхайд Вьольфл смята, че това недоверие се дължи най-вече на остротата на политическото противопоставяне в България и на постоянните взаимни обвинения между партии и политици.

“В пространството непрекъснато витаят някакви подозрения. Не знам каква част от тях е параноя и колко е истина. Знам обаче, че постоянно има обвинения че някакви тайни служби стоят зад някакви партии или вестници и това е преобладаващото настроение в тези среди.”

Друг голям проблем на българската политика австрийската журналистка вижда в изключително ниския процент на финансова подкрепа на държавата за партиите, което прави политическите формации силно зависими от частно спонсорство и частни интереси.

Аделхайд Вьольфл обаче не си е тръгнала от София с лоши впечатления за България и българите.

“Това което наистина много ми хареса – бях в Червената къща и там видях една група млади хора, които бяха пример за едно много жизнено гражданско общество. Те се бореха, например, да не се строят хотелски вериги по Черноморското крайбрежие, защото това е лошо за околната среда. Има едно младо поколение, което полага наистина искрени усилия за страната си.”