Вражда между сунити и шиити има и в Ливан

В много ислямски държави конфликтът между сунити и шиити има сериозни политически последствия. Враждата между тези две групи в Ирак е на път да въвлече страната в гражданска война, в Пакистан се множат кървавите сблъсъци между представители на двете групи. Сунитското политическо ръководктво на Бахрейн гледа с недоволство на шиитското мнозинство в парламента, а в Ливан шиитското ислямистко движение Хизбула има за цел да свали от власт сунитския министър-председател Фуад Синьора. При една от масовите демонстрации, организирани от Хизбула, шиитски демонстрант бе убит в населяван предимно от сунити квартал на столицата Бейрут. И впъреки това в Ливан няма предпоставки за разрастването на конфликта между сунити и шиити в насилствени сблъсъци подобно на тези в Ирак. Шиитите в Ливан никога не са били подтискани от сунитите, те са просто както почти навсякъде в мюсюлманския свят граждани втора класа. Въпреки това те участват в поделението на властта в Ливан, където плурализмът е и днес една от основните характеристики на обществото. Християните в Ливан са от край време посредник между сунити и шиити, което намалява значително риска от изостряне на конфликта.

Нарастващото влияние на шиитите безпокои въпреки това както християните, така и сунитите в ливанскака държава. Шиитите са родени от кръвта на сунитите, заяви неотдавна представител на християните в Бейрут, като уточни, че техните най-важни светци, Али и Хюсеин, са били убити от сунити. След революцията на Хомейни те за пръв път поемат властта в модерна държава. Малко след това шиитски революционери от Иран и Ливан основават ислямисткото движение Хизбула. Няколко години преди това ливанските шиити се появяват за пръв път на политическата сцена под ръководството на харизматичния Муса Садр, убит по-късно вероятно по заповед на Кадафи. След смъртта на Садр обаче Хизбула печели все повече влияние, не на последно място заради въоръжената си съпротива срещу Израел. Споразумението от Таиф, сложило през 1989-та година край на гражданската война, засилва значително позицията на председателя на парламента. Според конституцията тази длъжност се полага на шиитите. Сунити и християни биха гледали с по-малко скептицизъм на стремежа към власт на Хизбула, ако засилването на влиянието на ислямисткото движение не се дължеше преди всичко на подкрепа от страна на Иран.

Напрежение създават и непрестанните опити на Сирия да дестабилизира ливанската държава. Водещият християнски политик Амин Джемеил, чийто син Пиер също стана жертва на насилието в Ливан, упрекна Сирия, че чрез опититите си да дестабилизара ливанската държава има за цел да предотврати свикването на трибунала, разследващ убийството на Рафик Харири. В доклада на комисията Бейкър-Хамилтън за промяна на американската стратегия в Ирак се съдържа предложението за съживяване на диалога със Сирия и Иран с цел двете страни да бъдат убедени да допринесат за стабилизирането на иракската държава. Дали това е разумно като се има предвид, че ролята, която тези две страни играят в Ливан, никак не е положителна.