Враждебният образ на съседа

Исторически обременени и пълни с предразсъдъци – такива са все още отношенията между Гърция и Турция. Най-пресният пример за това беше станалата наскоро катастрофа между турски и гръцки военен самолет над Егейско море. С невероятна бързина инцидентът извади на повърхността стари вражди и неприязън. До каква степен литературата отразява тези предразсъдъци и възможно ли е чрез нейната помощ те да бъдат поне частично преодоляни? Този въпрос беше в центъра на дискусия между гръцки и турски писатели и учени, организирана в рамките на международния панаир на книгата в Солун. Участниците в дискусията имаха едно предимство в сравнение с представяната от тях нация: те познават съседите си, тяхната история и манталитет. Точно това обуславя желанието им да работят срещу вековните стериотипи на взаимно отхвърляне между гърци и турци.

Знае се, че тези стериотипи се насаждат още в училище, чрез учебните помагала.Историята на гръцко-турските отношения е история на травми, породени от чуждо господство, избуял национализъм и национални комплекси. Достатъчно е да споменем османското владичество, опитът за създаване на Велика Гърция в източната част на Егейско море, така наречената освободителна война на турците и последвалата я размяна на малцинства. Резултатът: в гръцките учебници по история образът на турските съседи е далеч от стремежът за неутрално представяне, казва Криакос Бонидис от Солунския университет, който изследва учебниците в различните балкански държави:

Не само в учебниците по история, но и дори в учебниците по граматика турците са представяни като врагове, претендиращи за гръцка територия, като изостанали хора, чиято култура е взаимствана всъщност от гръцката. Дори и да има примери за добри турци, в крайна сметка се оказва, че добронамереността им е била само в тяхна полза. Кириакос Бонидис заяви още, че от догодина в Гърция ще има нови учебници. В тях обаче едва ли ще има промяна в досега представяния образ на съседите. Инициативите в това отношение имат малко шансове, прогнозира ученията от Солунския университет:

Тези опити не водят до нищо. Вярно, орагнизират се срещи, има разговори, само че резултати – няма. Реформа в учебниците няма да има, защото липсва политическата воля за това. Между двете държави има все още неразрешени външнополитически проблеми и политиците ни смятат, че това трябва да се отрази и върху образованието на децата.

Всъщност най-важният неразрешем проблем между Гърция и Турция си остава Кипър. А станалата наскоро катастрофа между гръцки и турски военен самолет показа още веднъж, колко нажежен е спорът за междудържавните граници в Егейско море.

И турските учебници насаждат предразсъдъци в главите

на младите турци, твърди Хераклес Милас от Атинския университет:

Вижда се, че има страх от чуждото. Под чуждо разбиирам ”европейците”, но и съседните на Турция страни и народи като арменци, араби, българи, гърци. Всички те са представени малко или много като народности, които застрашават Турция, като евентуални врагове. Ето защо изводът е, че турция би трябвало да бъде много силна и много внимателна, казва гръцкият учен Хераклес Милас. Турция е не само обект в научните му изследвания. Тя е в началото на биографията му, защото Милас е роден в Истанбул. Оттук и личният му ангажимент за подобряване на отношенията между двата народа. От дългогодишните си наблюдения гръцкият учен е убеден в едно: определени сили в Турция, по-точно казано военните и свързаните с тях структури на тайните служби пречат на реформата в учебната програма въпреки многобройните инициативи в нейна полза.

Ситуацията в литературата не е така безнадеждна, твърди Саба Алтинасай, политоложка и писателка от Турция. И тя е неразривно свързана със съседите си. Нейният дядо е от гръцкия остров Крит и като турчин бил принуден да го напусне през 1923-та година в рамките на споразумяната размяна на етнически групи. В книгата си ”Моят Крит” Алтинасай описва живота на дядо си и на останалите турци и гърци, преживели трагедията, породена от размяната на етническите малцинства:

Не става дума за моята или твоята история. Когато говорим за нашите преживявания, не можем да пренебрегнем преижяванията на другите. Това е нашата обща история. Ако трябва да си отговорим на въпроса, кои сме ние, ще видим, че понякога корените ни са извън Турция, разказва писателката Алтинасай.

Ето защо, твърди тя, изследването на собствената идентичност означава изследване и на гръцката, кюрдската и още няколко други народности, с които турция е била исторически обръзана. Да, признава, Алтинасай, турските писатели, които мислят по същия начин, не са много, но те създават важно течение в турската литература.

Подобно е и положението в съвремената гръцка литература. Писателят Гиантис Ксантулис е сред онези гърци, чиито корени са в Турция. Родителите му са родени там и преди 80 години били принудително преселени в Гърция. Ксантулис е оптимистично настроен: от края на 90-те години в гръцката и турската литература се забелязват все повече опити за взаимно сближаване:

Писателите от двете народности се разбират по между си, да не говорим за представителите на икономиката, защото, ако сме честни те винаги са се разбирали добре. Историците ще продължат да се боксуват един срещу друг, а политиците- да се въртят все така спрямо посоката на вятъра. Вярвам обаче в това, че отделни групи от двете нации ще открят значението си една за друга и сътрудничеството по между ми може би ще подобри все пак връзките