Вредата е не само за САЩ, а и за целия демократичен свят

Германският външен министър на външните работи Йошка Фишер надали ще чете конско на американците. Все пак обаче обвиненията във връзка с изтезанията са част от дневния ред по време на посещението му в САЩ. Със сигурност задачата не е от леките, като се има предвид антициклона, в който се озоваха двустранните връзки заради войната в Ирак и който сега се смяташе за преодолян. Ала и преди, и сега би трябвало да е право ако не и задължение на германския външен министър, приятелски, но същевременно решителн да обърне във Вашингтон внимание, че прилагането на изтезания противоречи на свъместно заявмените принципи и че не може да е достатъчно поднасянето на извинения.

Подобни практики трябва да бъдат изключени, а отговорните да понесат последствия. Не само по някой друг военен тук и там, а и политиците, на които им прилоша едва, когато видяха въпросните снимки, а не, когато са наредили или толерирали позорните постъпки.

Би било естествено наивно да се предположи, че подобни предупреждения биха имали ефект в един Вашингтон, където реководството все още е убедено, че се бори в името на доброто, а при това пренебрегва доброто в собствената система. Като че ли подобно предупреждение по адрес на САЩ изпълнява по-скоро друга една цел: да се демонстрира, че продължаваме да се чувстваме длъжници на досега така акламираните морални ценности на демокрацията. Само ако сега се обявим решително против действията в Ирак, ще докажем, че ”човешкото достойнство” и ”правата на човека” са нещо повече от празни думи в конституцията ни. Уважение заслужава в тази връзка швейцарската външна министърка, която извика посланиците на САЩ и Великобритания, за да им ”напомни” за Женевската конвенция.

Дължим на самите себе си такава решителност. При това не само спрямо САЩ, а също и в много по-голяма степен – спрямо Великобритания, защото тя е част от ”европейското семейство”, което особено много честваме и акламираме напоследък. За да не изгуби доверие, Европа трябва да почисти първо пред собствените си врати. а след това да се погрижи и за ред в общия дом. Че това не е намеса във вътрешните работи, стана отсдавна вече ясно във връзка със случая Хайдер в Австрия.

Би трябвало и трябва в ЕС да има механизми, за противодействие в случай на неправомерно поведение на отделни членове. В противен случай всичко остава за сметка на общността и всички ние да трябва да преглътнем обвинението, че говорим с раздвоен език и поддържаме двойнствен морал: как може например Европейският парламент да издига глас за съблядаването на правата на човека в световен мащаб, след като не се осъждат нарушения, извършени от страни-членки? Или: как бихме могли убедително да полагаме усилия за разбирателство, диалог и сътрудничество с ислямския свят, и същевременно смутено да извръщаме поглед, когато този свят е подложен на унижения именно от нашия, европейски център?