1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Време за равносметка

Автор: Бернд Ригерт/Редактор: Емануил Видински1 май 2009

На 1 май 2004 към ЕС се присъединиха 10 нови страни. Това беше най-голямото разширяване в историята на Общността. Пет години по-късно чувствата в Европа са смесени. Как се развива ЕС след източното разширяване?

https://p.dw.com/p/Hgox
Много анализатори смятат, че новите мащаби на ЕС не са по силите муСнимка: picture-alliance/dpa

Прогнозите, че приемането на 10 нови страни-членки ще застраши стабилността на Европейския съюз и ще внесе хаос, не се сбъднаха. Пет години след голямото разширяване и две след присъединяването на Румъния и България може да се каже, че акцията беше голям успех. Икономиката на Евросъюза се развива добре, а държавите-членки са по пътя към цялостната интеграция.

EU-Erweiterung, Feier zum Beitritt von Polen
Така поляците отпразнуваха присъединяванетоСнимка: dpa

Еврочленството - без алтернатива

Популистични движения в Полша, правителствена криза в Чехия, улични ексцеси в Унгария, протести в Естония. Всичко това се случи през изминалите пет години и не е никак чудно. Сега, когато външният натиск към тези страни да отговорят на критериите за членство в ЕС расте, вътрешнополитическите конфликти в новите страни-членки стават все по-често явление.

Подобно развитие не е неочаквано в трансформационните общества, които се отърсиха от съветската мощ и преминаха към западната демокрация. Ето защо членството в Евросъюза беше без алтернатива.

Пет години след голямото разширяване Европейският съюз се намира пред най-важния тест за оцеляване. Не става дума за Лисабонския договор, нито за правителствената криза в Чехия, а за финансовата криза и за последствията от нея за Общността. Сега е моментът да стане ясно дали има солидарност между богатите и бедните държави. На държавите, които не могат сами да се справят с трудната финансова ситуация, трябва да се помогне. Засега обаче никой не може да каже дали всички страни-членки са пред банкрут. Възниква въпросът дали когато става дума за пари, националните интереси на Германия например ще бъдат пред тези на Европейския съюз.

Europa - Welt - Glaskugel
През последните години значимостта на съюза в света нараснаСнимка: European Community

Какво предстои?

През последните години значимостта на съюза в света нарасна. 500-те милиона граждани на Общността живеят в най-голямата икономическа общност, освен това ЕС вече има ясен външнополитически профил.

Хърватия е готова за бъдещо членство. С Турция текат трудни преговори. Македония внесе искане за членство. Следват останалите балкански страни. Броят на страните-членки от 27 на 33 ще се увеличи през следващите шест или седем години. Разширяването трябва да продължи, защото само така ще се гарантира стабилността на Балканите. Заедно с това процесът на реформи вътре в съюза също не трябва да спира. Дори и ако договорът от Лисабон претърпи неуспех, ще се появи друг.

Остава надеждата, че ЕС все пак е разбрал, че не бива да предизвиква конфликт, който води след себе си други проблеми. Става дума за Кипър. Приемането на Кипър в ЕС без да се реши проблемът на острова, беше грешка. Това не бива да се повтаря при останалите балкански страни. Отношението към Косово например трябва да се изясни, преди Сърбия да влезе в Евросъюза. След присъединяването на страните от балканския регион трябва на всяка от тях да е ясно, че изглаждането на всякакви противоречия помежду им е изключително важно. Трябва да важи принципът "всички или никой".